- Не е моя работа да го доказвам, това е ваше задължение. Можете да проверите във военните архиви. Там ще има и отговор на въпроса ви къде съм бил на 17 май. И между другото, защо, по дяволите, ме разпитвате за тази вечер? Междувременно Карен беше успяла да се съвземе.
- Една млада жена на име Тина Макдоналд е била изнасилена и убита тогава в една малка уличка в Глазгоу. Убиецът е оставил ДНК следи на местопрестъплението. По причини, които вероятно не ви интересуват, ако се съди по думите ви отпреди малко, наскоро взехме ДНК проба от биологичния ви син. И при сравнение с наличната информация в нашата база данни получихме фамилно съвпадение. Предполагам, знаете какво означава това?
Очите на Форман се разшириха.
- Близък родственик от мъжки пол. И решихте, че трябва да съм бил аз? - в гласа му се долавяха нотки на възмущение.
- Не можете да ни вините за това - отвърна Карен. Докато не направеше проверка във военния архив, нямаше намерение да отхвърля Дарън Форман като заподозрян. Но щеше да й бъде от полза да го остави да мисли, че се е отказала от тази идея. Дори само за да вземе от него ДНК проба без по-нататъшни усложнения. - Ако не ви бях издирила, това би означавало, че не си върша работата. Ще се съгласите ли да ни позволите да вземем от вас ДНК проба, за да можем категорично да ви изключим от търсенията си? Искам да кажа, вие сте наясно, че не сте извършителят, така че няма какво да губите - тя му отправи най-хубавата си усмивка.
- Това момче на Джанет.., той загазил ли е?
- Няма да ви лъжа. Тъкмо сега той е в тежко положение. Но вие не бихте могли да му помогнете по никакъв начин - можете да ми вярвате. И така, Дарън, какво решавате за ДНК пробата?
Той въздъхна шумно и каза:
- Добре.
Познаваше процедурата. Карен предположи, че я е наблюдавал достатъчно често. Джейсън му подаде дългата пръчица с памучен тампон накрая и Форман потърка енергично с тампона вътрешността на бузите си, а после пусна пробата в тубичката, която му подадоха. Джейсън я запечата и написа отгоре данните - място, време, дата, име на лицето, от което е взета пробата, име на служителя, взел пробата.
- Имате ли и други синове? - попита Карен.
Устните на Форман се извиха иронично.
- За какъв ме имате? Господи, така се бях слисал от онова, което ми каза Джанет. След това винаги внимавах. Винаги ползвах кондом. Докато се ожених, естествено. Не ми трябваше нова неприятна изненада - после явно му хрумна нещо. Той разкърши рамене. - Какво пък, майната му - въздъхна и продължи: - Ако търсите близък родственик от мъжки пол на биологичния ми син, трябва да знаете, че имам брат. Или по-скоро би трябвало да кажа „имах брат“. Той почина преди осемнайсет месеца. Някаква тъпа злополука на строежа, където работеше.
Карен почувства как косъмчетата на врата й настръхват.
- Знаете ли къде е бил той през 1996-та година?
Форман поклати глава.
- Не бяхме близки. Двамата с Гари бяхме коренно различни. Една от причините да постъпя в армията беше нежеланието ми да свърша като него. Той беше три години по-голям, безотговорен, без каквато и да било цел в живота.
- Можете ли да се сетите за някой, който би бил наясно къде е бил Гари и какво е правил по онова време?
Форман кимна.
- Майка ми. Той й беше любимец. Каквото и да направеше Гари, винаги се оказваше, че вината не е била негова. Според нея целият свят постоянно беше против него - той говореше с горчив сарказъм. - Тя ще може да ви каже всичко с точност.
- Благодаря. А къде мога да намеря майка ви?
- В Линлитгоу. Адресът е Стратмор Корт 39.
Джейсън пишеше трескаво.
- Дали ще си бъде у дома сега?
Форман сви рамене.
- Нямам представа. Знаете ли, тя не е много добре. Ако почакате до утре сутрин, ще се свържа с нея и ще я подготвя за идването ви. Така тя ще има възможност да се порови в спомените си и да Ви помогне с това, от което се нуждаете — той впери поглед в пода. - Ако той не беше мой брат, дори не бих разговарял с такъв като него. Но не мога да повярвам, че би стигнал до изнасилване и убийство.
- Ако не го е извършил, няма да му го лепнем, само за да намерим виновник — каза Карен. — Обещавам ви го.
- Ако пък го е направил, му се е разминало, което означава, че на майка ми са й били спестени двайсет години позор. Не мога да твърдя, че съжалявам за това — Форман изправи рамене. - Приключихме ли? Трябва да патрулираме, а партньорът ми не може да направи нищо, докато седя тук с вас.
Карен махна с ръка към вратата.
- Свободен сте да си тръгнете. Благодаря ви за помощта.
Изпратиха го с поглед, а после Карен каза:
- Бързо намери шефа му и му кажи, че държим да знаем, ако Форман направи нещо, което не му е присъщо. Докато не получим резултат от ДНК анализа, няма да приема нищо на доверие.