Обратният път през Централния пояс* им отне сякаш цяла вечност. Ремонти по пътя, все по-широката часова зона, определяна като „пикова“, отклонението до Гарткош, където оставиха ДНК пробата, а накрая - и отиването до склада за доказателствени материали, откъдето взеха шест архивни кутии, пълни с папки.
* Традиционно наименование на най-гъсто населената част на Шотландия, най-често така се нарича триъгълникът, ограничен от магистралите М8, М9 и U90, в чиято западна част се пада Глазгоу, а в източната - Единбург. - Б. пр.
- Това е съкратената версия - поясни услужливият служител в склада. - Оригиналните, необработени свидетелски показания са цял куп, но аз реших, че тези ще ви свършат работа. Ако имате нужда да проверите допълнително нещо, винаги можете да прескочите дотук, не е проблем.
Докато се приберат в офиса и Джейсън разтовари кутиите, за да не пресилва Карен рамото си, умората започна да му личи.
- Прибирай се - каза тя. - Утре тръгваме рано за Линлитгоу, затова гледай да дойдеш навреме.
Джейсън огледа архивните кутии със съмнение.
- Да не би да се каните да започнете с преглеждането им още днес?
- Така мислех.
- Не ми е работа, шефе, но смятам, че ще е по-добре да се приберете и да си вземете вана. Имам предвид, след случилото се снощи. Не изглеждате много добре - искам да кажа, имате уморен вид - добави той припряно, забелязал изражението й. - Повечето хора не биха дошли на работа днес, ако снощи някой ги е ударил със странично огледало в опит да ги убие.
Карен знаеше, че той е прав. Но пък и тя не беше „повечето хора“ и не й се вярваше, че ще успее да си почива през тези дни.
- Мислех, че може само да потърся ДНК профилите - каза тя. - Снимах онези от писмото, изпратено до Гейбриъл Абът и ги изпратих снощи на Ривър. Трябва да й дам нещо, с което да ги сравни.
Джейсън вдигна първата кутия на бюрото си.
- Тогава ще ви помогна. Но само ако обещаете да си тръгнете, когато ги намерим - той й се усмихна плахо, не беше сигурен дали не е прекалил.
Карен стреснато осъзна, че тъкмо такова нещо би казал Фил по времето, когато всички работеха заедно. Изтика мисълта назад в съзнанието си, без повече да я анализира, но после си спомни оплакването на Джейсън. Тя наистина трябваше да положи по-голямо усилие. Затова и каза:
- Такава сделка би ми предложил Фил.
Очите на Джейсън се разшириха уплашено, но после той осъзна, че тя прави опит за сближаване. Усмихна се колебливо.
- Успях да науча от него някои неща - подпря на монитора капака на кутията с индекса и започна да се рови в папките. - Първото питие е от вас. Това е едно от другите неща, които научих от него.
Карен неволно се усмихна. Горчива, тъжна усмивка, но все пак усмивка. Беше някакво начало. Седна на пода до една от кутиите, опитвайки се да не гримасничи, когато рамото й се обади. Зае се с бавното сортиране на документацията. През годините си бяха разработили система. Правеха различни купчини. Доказателствени материали, снимки на местопрестъплението, анализи, свидетелски показания, данни за заподозрени. После тези купчини се разпределяха една по една в зависимост от избрания от Карен и Джейсън показател. Понякога ги подреждаха по дата, понякога по тема, понякога по личности. Такъв беше специфичният метод на Карен и Джейсън, обучаван по него, откакто бе постъпил в полицията, го приемаше безпрекословно.
Двамата тършуваха из документацията, натрупана в кутиите като че ли напълно произволно, без никакъв забележим принцип на организация.
- Това е хаос - оплака се Джейсън.
- Беше шумен случай - каза Карен. - Сигурно най-различни хора са работили по различните му аспекти. А след това в някакъв момент е имало някакъв преглед на документацията и вероятно затова индексите на капаците не цитират документите в този ред, в който са сложени в кутията, а понякога дори не са ги поставили после в правилните кутии - тя цъкна с език и измърмори под нос: - Не мога да разбера защо хората не са в състояние да връщат нещата там, откъдето са ги взели.
Беше по средата на съдържанието на втората кутия, когато намери онова, което търсеше. В една прозрачна пластмасова папка бяха поставени ДНК профилите на четирите жертви от катастрофата на ,"Чесна“-та. По този начин ги бяха идентифицираш. Бяха вземани проби от домовете им - от четки за коса, четки за зъби, от кошовете с пране, - които после бяха сравнявани с късовете плът и костите, нападали от небето по един склон в пограничните земи.
- Намерих ги - каза тя. - Можеш вече да спреш.