Джейсън вдигна глава и изгледа малко замаяно.
- Моля?
- Намерих ДНК анализите. За днес можем да приключим.
- Чудесно. Много ми дойде това, което видях. Доволен съм, че не съм бил сред хората, които са оглеждали мястото на катастрофата. Парчета от самолета и късове от тела - като най-страшния пъзел на света.
Карен стана, издавайки нещо, което сама би определила като „старчески звуци“, когато болката отново се обади.
- Съгласна съм с теб. Трябва да сканирам ДНК профилите на Каролайн и Еж и да ги пратя на Ривър. Сряда е, тя сигурно е още в лабораторията. После може да отидем до кръчмата. Но само по едно, защото ти предстои да шофираш до Къркалди.
Устните му се изкривиха в израз на неприязън.
- Трябва да намеря друго място за живеене. Страхотно е сутрин да ми поднасят топла закуска, но е много досадно да идвам и да се прибирам с колата всеки ден. През уикенда ще започна да търся.
- Никакви студенти вече, Джейсън. Може би трябва да помислиш за купуване на нещо?
Той я изгледа потресено и каза:
- По-добре не. Да купувам жилище? Това е работа за зрели хора.
Карен се разсмя, поставяйки ДНК профила на Каролайн Абът на стъклената плоскост на скенера.
- Ти вече си зрял човек, Джейсън. Време е да поемеш някаква отговорност.
Той поклати глава.
- Оставям това на вас, шефе. Повече ви бива за тези неща.
Тя сканира втора страница, поклащайки глава.
- Ще споделя с теб една тайна, Джейсън. Аз просто успявам да заблуж-давам по-умело с думите си. Дълбоко в себе си се страхувам не по-малко от всички останали.
49.
Доктор Ривър Уайлд наистина беше все още в лабораторията. Винаги, когато беше в Дънди, тя работеше толкова дълго, колкото успееше да издържи, донякъде за да оправдае споразумението, което беше постигнала с университета, а донякъде и защото нищо не я привличаше към малката гарсониера на доковете „Виктория“, която беше наела тук. Ядеше пица на бюрото си, докато преглеждаше коригирана докторска теза за химическия анализ на зъбния емайл, когато се чу звуковият сигнал, известяващ за появата на съобщението от Карен в пощата й.
Тя отвори прикачените файлове, пусна ги да се печатат и зачете имейла, дъвчейки замислено една коричка. Избута докторската теза настрани и отвори ДНК анализа на кучето Франк, който й бе изпратен днес следобед от ветеринарния факултет с коментара „Не ми прилича много на куче!“
Сега имаше пет ДНК профила за сравняване. За да не бъде Ривър предубедена при сравняването, Карен не й беше написала кой на кого принадлежи. Двата, които й бяха изпратени от телефона на Карен, бяха обозначени като А и В. Двата, които беше получила току-що, бяха С и D. Освен това имаше, разбира се, и анализа на кучето Франк.
Ривър постави петте жега пред себе си. Изображенията приличаха на удължени баркодове. За необученото око между тях нямаше кой знае каква връзка. Но макар че това не беше нейната специалност, Ривър години наред беше гледала ДНК сравнения и се беше научила как да разпознава сродните структури.
Тя започна да мести профилите така, че да са в различни позиции един спрямо друг. Докато най-сетне схемата се изясни в главата й. Най-вероятно С беше майка на А, но нито един от ДНК профилите пред нея не принадлежеше на бащата на А; В беше дете на D и кучето Франк. Между А и В не съществуваше никаква кръвна връзка.
Тя свери отново заключенията си, а после ги описа в прикачен файл, който изпрати на Карен със следния коментар: „Надявам се това да ти бъде от полза. Обади ми се, ако искаш да говорим по този въпрос.“
Почти незабавно иконката на ФейсТайм зачурулика срещу Ривър. Тя отговори и на монитора се появи Карен - видимо изтощена, но и радостно възбудена.
- Благодаря ти - каза тя. - Имам нужда просто да го коментираме още веднъж, за да съм сигурна, че съм разбрала правилно.
- Добре. Но ми се струва, че имаш най-вече нужда да си легнеш.
- Снощи имах лек сблъсък с един джип.
- Какво? Имала си злополука с колата?
- Беше си злополука, но не с колата. Някой се опита да ме прегази. Ако в последния момент не се беше появила една патрулна кола, вероятно щеше да успее.
- Господи, Карен, това е ужасно! Кой, по дяволите, беше това? Знаеш ли?
- Нямам представа. Основният заподозрян по случая, с който се занимавам официално, вероятно е мъртъв, така че надали е той. А ако съм разровила нещо по случая Гейбриъл Абът, още не съм съвсем наясно с нещата там, за да знам кой точно би могъл да се опитва да ме спре.
Ривър се засмя треперливо.
- Добре ще е да побързаш да разбереш, момиче, преди този човек, който и да е той, да е успял. Не са успели да го заловят, нали?