Но имаше и аргументи, които противоречаха на това предположение. Първо, нито една от републиканските групировки не поела отговорността за атентата. Обикновено терористите обичат да вдигат шум около успешните си начинания. Това е и част от метода им да всяват страх у хората, а освен това укрепва усещането им, че имат власт.
Второ, независимо от големите усилия на националните служби за сигурност и отдела за борба с тероризма, не са били открити доказателства, че има нарушения в системата за безопасност на летището. Действително, нивото на сигурност не е било особено високо, но тъй като летището е било относително малко, появата на външни лица, които са нямали работа там, е щяла да бъде забелязана лесно. Не било напълно изключено някой терорист да е проникнал в летището и хангара, където бил прибран самолетът на Ричард Спенсър, но според досието по случая, което беше вече прехвърлила набързо следобед, по общо убеждение това би било проблематично. Но така или иначе някой действително е поставил взривно устройство в самолета, следователно нормите за безопасност трябва да са били нарушени по някакъв начин.
И трето — самото средство, с което е бил предизвикан взривът. Според Съни О’Брайън, ставало дума за така нареченото ИВУ - „импровизирано взривно устройство“, а не някоя от далеч по-рафинирано изработените бомби, предпочитани от ИРА, добре спонсорирана по онова време. Устройството било просто и не носело нито една от отличителните характеристики на известните специалисти по бомбите от ИРА.
- Нека тогава приемем, че не е била ирландска бомба, и целта не е бил бившият министър — каза на глас Карен. — Да завъртим калейдоскопа и да видим как ще изглежда картинката, ако извадим величината Ричард Спенсър от уравнението. Какъв мотив би могъл да има някой, за да убие Каролайн Абът или Ели Маккинън? Две успели в професията си жени, но пък професиите им не са били от онези, които създават лесно мотиви за убийство - само в някои традиционни криминални романи актьори убиваха продуценти, които не са избрали тях за главна роля, или пречукваха водещи на предавания, които според тях са им попречили по пътя към славата.
Когато Фелисити Фрай й каза, че бащата на Гейбриъл Абът е Франк Синклер, който неспирно проповядваше от висините на собствения си морал, Карен усети как у нея се заражда някаква идея. Когато се е съгласил да стане донор на сперма за детето, което двете жени са искали, за да стане връзката им съвършена, той още не се е бил издигнал толкова високо в обществото. Не е имал толкова много за губене. Ако е станело известно, че е нарушил така възхваляваната от него съпружеска вярност в образцовия си брак, ставайки баща на извънбрачно дете, това не би било краят на света.
Но по времето, когато са извършени убийствата, той вече се е бил издигнал стремглаво. Бил главен редактор на национален ежедневник и започвал да се утвърждава в очите на обществеността като коментатор с конфликтни възгледи по радиото и телевизията. Макар че името му е вписано в листата на бъдещите лордове едва при посрещането на новото хилядолетие, за него вече се е говорело за човек, който би могъл да направи забележителна кариера в обществения живот. Ако Каролайн и Ели са застрашавали по някакъв начин тази кариера с желанието си да кажат на Гейбриъл истината за неговия баща, това би бил много силен подтик Франк Синклер да поиска да се отърве от тях.
А сега тя бе видяла и снимка, която доказваше, че той е бил на подходящото място в подходящото време.
Трудно й беше да си представи как лорд Синклер се промъква из летището, понесъл бомба, но годините на служба в полицията бяха научили Карен да не се изненадва от нищо. Тя вече не се шокираше от жестокостта, причинявана без замисляне, както и от съзнателната разрушителност на онова, което хората извършваха със себеподобните си. Беше склонна да приеме теорията, че виновникът е Синклер, не на последно място и защото намираше политическата му позиция за отблъскваща, а, поведението му й действаше угнетяващо. Но и достатъчно дълго вършеше тази работа, за да разпознае опасността собствените й предразсъдъци да й повлияят. Синклер можеше да е противен, но от това не следваше, че е по-вероятно той да е извършил убийство за лична изгода, отколкото друг човек, споделящ нейните възгледи. Като изключим факта, че в нито едно негово изявление Карен не беше забелязала и следа от философията „живей и остави другите да живеят“.