Но всичко се разбърка от разкритията за ДНК профилите, потвърдени от Ривър. Карен взе внимателно хлъзгавата си чаша и отпи от джина с тоник. Всичко се промени, защото се оказа, че не Каролайн е била майка на Гейбриъл, а Ели. Ели, за която се предполагало, че се е подложила на операция за отстраняване на матката, а всъщност е родила. Ели, вярната приятелка, която уж се възстановявала от операцията през трите летни месеца, през които нейното шоу не се излъчвало, прекарвайки ги при Каролайн, за да й помага през трите последни месеци на бременността. Ели, която искала да бъде майка, но отчаяно се страхувала да не изгуби работата си на водеща в детско шоу по време, когато враждебно настроеното правителство забранявало дори идеята да се говори за хомосексуалност в училищата.
И затова Ели влязла в заговор с Каролайн да нарушат закона. Което е означавало, че ако всичко излезело на бял свят, те са били не по-малко уязвими от Франк Синклер. Всъщност именно те били нарушили закона, а не той. Вписването на фалшиви данни в акт за раждане е сериозно престъпление. Карен предполагаше, че във Франция, където е бил роден Гейбриъл, на това се гледа не по-малко сериозно, а може би дори повече. Разкриването на истината за произхода на Гейбриъл би поставила край и на кариерата на Ели, не само на присъствието на Франк в публичното пространство. Всъщност се оказваше, че смътните й подозрения за Франк и Ели са били напълно основателни. Ели е била близка приятелка на Франк Синклер, не Каролайн. Той би се съгласил да направи такава огромна услуга на Ели, а не на любовницата й.
И все пак - Франк Синклер е бил на подходящото място в подходящото време.
Що се отнася до Гейбриъл Абът, тук възникваха много нови въпроси. Той се е интересувал от историята на рода си, можел е всеки момент да разкрие кой е в действителност, отчаяно е искал да намери на този свят място, на което да се чувства свой. Такъв човек е можел да представлява съвсем реална заплаха за Франк Синклер в сегашното му положение. Имаше достатъчно основателни причини човекът в хермелиновата пелерина на лорд да иска да се отърве от непризнатия си син.
Големият въпрос беше какво знае Франк Синклер и кога го е узнал. Карен пресуши чашата си и се изправи предпазливо. Намирането на отговори на тези въпроси нямаше да бъде лесно. Особено ако Макарона узнаеше, че тя се кани да ги зададе.
50.
Карен избърса огледалото в банята и огледа синината си. Лилавото петно синееше в средата, но не се беше разширило. Тя се избърса, без да бърза, после нахлузи долнище на анцуг и дебелия си плюшен халат. Сгуши се на дивана с ново питие и започна да търси в „Нетфликс“ нещо за гледане. От десет минути гледаше епизод от „Модерно семейство“, когато осъзна, че не е разбрала нищо и няма представа какво се случва на екрана.
- Да му се не види - измърмори тя и изключи телевизора. В такива случаи Фил й липсваше най-много. Нещо се обаждаше в дълбините на съзнанието й и тя имаше нужда първо да разбере какво е то, и след това как да го измъкне на бял свят. Винаги разказваха хрумванията си един на друг, за да разберат от реакцията на другия дали са на прав път. Можеха да споделят най-невероятни хрумвания с пълното съзнание, че не се излагат на присмех. Никой от двамата не се въздържаше да дава предложения по работата на другия. Последните месеци от живота на Фил, когато той работеше в отдела за превенция на престъпления, бяха най-пълноценното и изпълнено с идеи време за двамата. Сега, когато отново тръгваше предпазливо по следите на своя рискована идея, тя се чувстваше самотна и решението й изглеждаше малко налудничаво.
Знаеше, че може да разговаря с Ривър. Вероятно можеше да поговори и с Джорсал. Но те и двете не бяха ченгета. И двете не разполагаха с онова вътрешно познаване на работата, което тя споделяше с Фил. Карен отново беше сама както преди да се съберат с Фил. Но сега се чувстваше по-зле, защото вече знаеше какво е да имаш някой, с когото да споделяш.
Тласната от внезапен импулс, тя написа есемес на Джими Хътън. Минаваше осем. Ако той си почиваше у дома, нямаше да е склонен да слуша шантавите й теории. Но ако беше още на работа, както често се случваше вечер със служителите на отдела за превенция на престъпления, може би щеше да е склонен да отдели време за нея. От опит глава не боли.
„Здрасти, Джими. Какво ще кажеш - да се видим и да побъ-