- Спри веднага - каза Карен. - Не съм в настроение да слушам някоя от твоите жестоки поучителни истории. Лоши неща се случват в тъмното, това ми е ясно. Но лоши неща се случват и посред бял ден. Фил загина не защото ходеше нощем по улиците, Джими. Умея да се грижа за себе си. Знам как да си осигуря безопасност.
Джими въздъхна и прокара ръка по неравната повърхност на бръснатата си глава.
- Сигурен съм - гласът му беше натегнал от недоверие. - Значи местната полиция има проблем с това убийство?
- Да. Никакви свидетели. Направо нищо.
- Интересно - Карен впери поглед над водата. Понякога й се искаше да се заеме с някой нов случай. Обичаше работата си, но не можеше да се заблуждава, че тя осигурява същия прилив на адреналин като стремежа да се създаде верига от улики в реално време.
- Ще ти кажа кое е истински интересното, Карен. Преди двайсет и две години майката на Гейбриъл Абът е била убита. И никой не е прекарал и един ден в затвора заради това убийство.
7.
Карен накара Хубавеца да я закара в Дънди на следващата сутрин. Не защото толкова я беше грижа колко джин бе изпила предната вечер, а защото искаше да помисли над случая, за който бе говорил Джими Хътън. Много неща се предаваха по семейна линия, но убийството не беше едно от тях. Дори не и във фамилии, заради които при проверка в базата данни компютърът сигнализираше попадения като ротативка, когато някой удари джакпота. А в семейството на Гейбриъл Абът нямаше нищо съмнително.
Освен това двете убийства нямаха никакви общи черти. След като Джими си тръгна, Карен влезе в интернет, за да види какво може да открие за смъртта на майката на Абът. Историята се оказа съвсем различна от очакванията й.
Каролайн Абът, преуспяла в професията си на импресарио в театрите от лондонския Уест Енд, допуснала фатална грешка, тръгвайки на път с малък самолет, в който пътувал и един бивш министър, отговарящ за Северна Ирландия - по време, когато ИРА и различните й производни се зъбели, показвайки терористичните си умения. Когато самолетът се взривил над границата с Шотландия, четиримата души на борда загинали незабавно. Случаят изглеждал ясен, макар никой да не поел отговорност.
- Сигурно са забравили шибания код - измърмори тя, спомняйки си колко често се налага да се обажда в банката, защото е забравила паметната кодова дума.
По-късно, когато се разхождаше по крайбрежието, се беше замислила за Гейбриъл Абът, чийто живот сигурно е бил белязан от тази загуба, претърпяна толкова рано. Преди година тя не би обърнала особено внимание на това. Но сега тя също бе човек, белязан от загуба и неволно изпитваше чувство за близост с убития. Без да обръща внимание на местата, през които минаваше, тя прехвърляше наум малкото подробности, които бе успяла да открие онлайн за катастрофалното събитие, преобърнало изцяло живота му, също както убийството на Фил преобърна нейния.
На пръв поглед нищо не свързваше убийството на Каролайн Абът с убийството на нейния син. Терористичен атентат и стрелба в упор, предполагаща пряк контакт с убития. Просто трагично съвпадение.
Само че Карен не вярваше в съвпадения.
Хубавеца намали скоростта, когато наближиха сливането на двете шосета в подстъпа към моста над река Форт. Движението при излизане от столицата по пътя, водещ на север, не беше толкова натоварено, откакто преди месеци влезе в сила забраната тежкотоварни камиони да минават по моста поради опасения, че конструкцията може да рухне и да запрати всички минаващи по нея в ледените води на устието долу. Товарните фирми протестираха заради принудата да минават по заобиколни пътища, но Карен не им съчувстваше. Тъкмо техните натоварени догоре чудовища бяха първопричина за щетите по моста.
- Обичам този мост - заяви Хубавеца, сваляйки ръка от волана, за да обхване с жест моста с железопътната линия по него, чиято конструкция напомняше на тъмночервена диаграма, очертана старателно на фона на синьото небе.
- И аз - призна Карен. За човек, роден във Файф като нея, това беше преминаване на граница - ясно очертана и паметна като Чекпойнт Чарли. Тя бележеше южната граница между кралство Файф* и останалата част от света. Файф беше нещо по-различно. Това бе ясно на всички.
Напоследък тя минаваше устието на Форт най-често с кола, по моста с шосето, затова и рядко осъзнаваше размера му. Но железопътният мост беше неудържимо привлекателен, паметник на инженерната мисъл от викторианската епоха, създал нов идиом в английския език. „Все едно да боядисваш моста над Форт“ се ползваше като описание на безкраен, Сизифовски труд. Само че в наши дни този идиом бе изпразнен от съдържание. Специалистите по индустриална химия бяха създали боя, гарантираща покритие в продължение на двайсет години. Това бе станало повод Карен да се запита кои от другите понятия, които съществуваха като непоклатима истина в съзнанието й, също вече са невалидни.