брим? Имам нужда да обсъдя нещо с теб. Но не е важно, ако
си зает."
Отговорът дойде бързо:
„Здрасти, К. Тъкмо приключвам една работа в Дънфермлин.
Мога да дойда при теб до половин, час, ако ти е удобно?"
Тъкмо достатъчно време, за да се облече и да хвърли
малко спагети в тенджерата.
„Готово, приятел. Арабиата или путанеска?"
Джими избърса уста с опакото на ръката си и се усмихна.
- Точно от това имах нужда. Беше дълъг ден и всичко вървеше наопаки - той отпи малко вода. - Е, за какво става дума?
Карен настоя да вечерят, преди да започне да му описва онова, което я безпокоеше. Знаеше, че Джими ще е гладен, а не искаше половината му внимание да е съсредоточено върху тъпкането с „пене путанеска“. Двамата се преместиха на удобните кресла пред прозореца с изглед към устието на Форт, а тя наля на всеки по чаша джин, ароматизиран с джинджифил и ревен.
- Цялата история е малко странна. Първоначално се заех с нея, макар да не ми е работа, просто защото Алан Ноубъл ме вбеси с мързела си.
Резкият смях на Джими прозвуча като лай.
- Не си първата, която казва нещо подобно. Нямам представа как е пипнал инспекторски чин. Но със сигурност от него ме хваща пипката. Е, какво е направил, или по-скоро какво не е направил?
- Позволил си е гадостта да отпише един случай като самоубийство, без да провери внимателно алтернативата. И вероятно това щеше да му се размине, ако не бях в настроение да се заяждам - Карен въздъхна. — Мразя такива неща, Джими. Ние сме единствените, на които мъртвите могат да разчитат за справедливост, така че сме длъжни поне да си вършим работата както трябва, нали?
- Знам. Вярвай ми, знам, че е така. Разкажи ми историята си, Карен.
И тя му я разказа. С повече подробности и по-задълбочено, отколкото я бе разказала на Джейсън. Комуто както се полага, в края на краищата. Той я изслуша внимателно, прекъсвайки я само няколко пъти, за да я попита за повече подробности. Когато стигна до момента, в който бе осъзнала, че Франк Синклер може да има мотив за убийството, което Алан Ноубъл отричаше, тя спря.
- Е, какво ще кажеш?
Джими въздъхна шумно.
- Какво ти става на теб? — той зададе въпроса с усмивка и думите му прозвучаха по-скоро сърдечно, отколкото критично. - Повечето хора биха били на мнение, че ръководенето на отдел „Студени досиета“ им отнема достатъчно време, за да си търсят още гнезда на оси, в които да бъркат.
- Не ми ги разправяй такива. Ти си същият. Нали изравяш и последното дребно нарушение на мъже със склонност към насилие, за да имаш как да им попречиш да тормозят жените си.
- Така си е. Само дето не знам за какво съм ти притрябвал в този случай, Карен. Това е класика.
- Какво искаш да кажеш?
- Толкова си задълбала в търсенето на абстрактни причини за убийство - репутация, работа, може би преследване от закона за регистриране на лъжи в акт за раждане, - че си пропуснала първия и най-конкретен въпрос. Изходната точка за всяко разследване на убийство.
За миг Карен го изгледа недоумяващо, после се плесна по челото.
- Cui bono*.
- Именно. Кой е имал полза от смъртта на тези хора през 1994-та?
- Кандидатите очевидно са двама. Франк Синклер и Уил Абът. Катас-трофата е отървала Франк Синклер от двама души, които са застрашавали публичния му образ. А може би и брака му.
* (лат.) - За кого е изгодно? - Б. пр.
- Но ти нямаш доказателства, въз основа на които да предполагаш, че той има нещо общо с тази работа.
- Не е съвсем така - Карен порови в телефона си и извади снимката на изрезката от вестник. - Виждаш ли кой е човекът най-отдясно? Съвсем на място си е застанал.
Джими се смръщи.
- Прилича ми на Синклер. Какво ще рече това?
- Към пет часа на същия ден останалите четирима са били мъртви. Тази снимка е направена на пистата, преди те да потеглят към Пъртшър, Налага се човек да се запита какво, по дяволите, е правел Синклер там.
Джими подсвирна тихичко.
- Действително се налага. Виж ти, виж ти, виж ти. Много интересна снимка. Но - той вдигна ръце, сякаш за да се предпази от удар - все пак не е точно мотив. Ти спомена двама кандидати?
Карен въздъхна.
- Вторият е Уил Абът. В резултат на тази катастрофа той се превръща в богат млад човек. Всяка от двете жени била направила завещание в полза на другата, но в тези завещания липсвала клаузата, която изисква наследяващия да е надживял наследодателя с определен брой дни. Затова, тъй като Ели била родена няколко месеца по-рано, по закон се приема, че тя е умряла първа и цялото й състояние е преминало при Каролайн. Голямата изненада е, че Каролайн е оставила своето състояние на Уил, в случай, че самата тя надживее Ели. На Гейбриъл не е оставила и пукната пара. Но сега, когато знаем това, което знаем, причината ни е ясна. Каролайн не е споменала Гейбриъл в завещанието си, тъй като независимо от написаното в акта за раждане той не е неин син. Ако бяха съставили завещанието й в Шотландия, той все пак щеше да получи дял, тъй като законът гарантира това на преки наследници. Но по английския закон той е останал без нищо. Между другото, прегледах легализираното завещание. По-голямата част от парите са били на Каролайн, но Ели също е оставила значително състояние, тъй като застраховката по ипотеката е гарантирала изплащането на нейната половина от къщата.