От любопитство Карен отвори сайта на „Ейда Лъвлейс“. Там се описваше възторжено нивото на преподаване по химия, физика, биология и всички аспекти на информационните технологии в училището. Подчертаваше се, че в преподаването се набляга не само на теоретичните, но и на практическите аспекти на тези предмети.
— Друго си е да има и малко приложна химия - измърмори Карен, спомняйки си онова, което Съни й беше разказала за лесните начини за взривяване на самолети.
Докато се ровеше из сайта, попадна на страница, посветена на деня, в който се връчват годишните награди. Прехвърляйки различните отличия, откри бутон, с който влезе в архива с имената на награждаваните. Кликна на 1994 и откри, че Уил Абът се е явявал на подиума за награждаване. Беше спечелил наградата „Джефри Чалънър“ за най-добре организиран химически експеримент и наградата „Лудвиг Хорнър“ за програмиране. Най-добре организиран химически експеримент. Вероятно би било прекалено да се надява, че в „Ейда Лъвлейс“ все още ще има човек, който да помни какъв точно е бил този опит. Но може би си струваше да опита. Тъкмо се канеше да си ляга, когато телефонът й зажужа и пристигна есемес от Ривър.
„Свържи се с хората, които отговарят за камерите за контрол на движението, за да провериш за онзи джип. Знам, че все още не си го направила, затова го направи сега! Целувки."
- Проклета жена - измърмори Карен. Животът беше по- прост, когато успяваше да държи хората далеч от себе си. Намери номера на аналитиците от Отдела за автоматично разпознаване на регистрационни номера в Хендън. И сега там щеше да има някой. Следяха движението в реално време, затова винаги трябваше да има екип в готовност за спешни случаи. В Обединеното кралство функционираха осем хиляди камери, които регистрираха около двайсет и седем милиона номера на ден. Карен не можеше да пресметне точно, но беше наясно, че това е далеч извън капацитета на човешкото съзнание. После отвори картата, на която се виждаше Кинрос и регионът около него.
Отговориха й на третото позвъняване.
- Отдел за автоматично разпознаване на регистрационни номера, разре-шения за достъп - каза женски глас.
- Обажда се главен инспектор Карен Пири от шотландската полиция. Имам нужда от достъп до записите от камерите около Кинрос от снощи, периода между единайсет часа и полунощ - пръстите й затракаха по клавиатурата, докато пишеше номерата на пътищата, които я интересуваха, а от другия край на линията й акомпанираше подобно потракване.
- Какъв обхват по М90 ви интересува? Имаме камери от единия до другия й край.
- По десет мили в двете посоки около Кинрос ще са ми достатъчни.
- Добре... на моя списък имам записи от осем камери. Вие излизате в системата като полицейски служител с право на достъп. Всичко е наред. Ще изпратя на мейла ви разрешение и код за достъп.
Всичко изглеждаше толкова просто. Само че не беше Възможностите на новите технологии не бяха безкрайни. Без конкретен регистрационен номер нямаше как да съкрати търсенето си. Налагаше се да оглежда записите един по един, минута по минута. По принцип Карен прехвърляше такива досадни, рутинни занимания на Джейсън. Но тя все още се движеше в сивата зона между законно разследване и произволни предположения. Ако някой се накиснеше до шия в лайната по тази причина, не беше редно това да е Джейсън.
- Колкото по-скоро започна... - измърмори тя, отвори новопристигналия имейл и влезе в системата. Две минути й бяха достатъчни, за да се ориентира. Сравни позициите на камерите с картите на пътищата. Един добре ориентиран местен жител би напуснал местопрестъплението по междуселски пътища и обиколни пътеки, за да не бъде регистриран от камерите. Оставаше й да се надява, че човекът, който се опита да я убие, не е местен. Ако това беше така, джипът със сигурност щеше да се появи някъде.
Карен реши да провери първо второстепенните пътища. Ако на нея й се налагаше да бяга с кола, знаейки за камерите по пътищата онова, което в наши дни всички знаят, тя би избрала тъкмо такъв път. Срещу това говореше възможността шофьорът на джипа да не е познавал региона - в такъв случай той би насочил колата по пътя, по който бе дошъл. Но по това време на нощта по второстепенните пътища движението е било значително по-ограничено, затова Карен реши да приключи първо с тях.
Започна да превърта бързо записите, забавяйки темпото само когато се появеше кола, и ускорявайки отново, веднага щом се убедеше, че колата не е масивен, тъмен джип. Превъртя ги по-бързо, отколкото очакваше. По-малко от час й беше необходим, за да приключи със записите от четирите второстепенни пътя. Време беше да се насочи към магистралата. Там щеше да е по-оживено, но проверката на записи от това време на денонощието, и то през седмицата, надали щеше да я затрудни.