- ...затова днес сме тук, за да се постараем да елиминираме и Гари и да се съсредоточим върху истинския виновник - Карен се надяваше изражението на Джейсън да не издава учудване от явните й лъжи. Макар че, ако се съдеше по това как госпожа Форман се взираше с присвити очи в края на цигарата си, опитвайки се да го улучи с пламъка на запалката, зрението вероятно не й позволяваше да различи нюансите в изражението на човек, застанал в другия край на стаята, колкото и малка да беше тя.
- Само така си приказвате - измърмори сърдито старата жена. - Винаги обвиняваха Гари за неща, които никога не е правил. Дарън все повтаряше, че Гари имал проблем с алкохола, но това не беше вярно. Имаше постоянно проблеми със стомаха. Понякога не можеше да стане от леглото от болки. И това често го подлудяваше. Нищо чудно, че се случваше някой да го накара да изгуби присъствие на духа и че се замесваше в разни скандали за нищо и никакво.
- За вас трябва да е било трудно да виждате всичко това.
- Така е. Но с радост бих изживяла всичко отново, стига да можеше мо-мчето ми да се върне - тя поклати глава и изкриви устни в горчива гримаса. – Винаги става така. Все обвиняват бедните работници. За онази злополука на строителния обект - ако имахме пари, щяхме да ги съдим до дупка. Трудова безопасност - друг път. И имаха наглостта да твърдят, че Гари бил виновен. Като че ли той би поел такъв глупав риск.
- Винаги ли е работел в строителството?
- Не, момиче. Имаше си добра работа по автобусите.
- Тук, в Линлитгоу? - Карен се над яваше да е познала отговора.
- Не, това беше навремето, в Глазгоу. Тогава още живеех в Касълмилк, беше преди да се преместя на това затънтено място, за да бъда близо до сестра си и нейното семейство. Гари работи дълги години като шофьор на автобус.
- А помните ли кога започна?
Госпожа Форман си дръпна от цигарата и наклони глава назад.
- Трябва да е било през 1993-та. Баща му ни напусна през 1992 и след около година той се хвана на работа в автобусния транспорт.
- Сигурно сте се гордеели с него.
- Така си беше. Толкова хубав беше в онази униформа.
- А често ли се качвахте при него на автобуса? - намеси се уж без особен интерес Джейсън, този път с изключително полезен въпрос.
- Не, синко. Маршрутът му никога не минаваше близо до дома ми. Най-често беше на номер 16. Това е доста дълъг маршрут, от Клайдбанк до Охинеърн. За такъв маршрут беше необходим сигурен човек - минаваше точно през центъра на града, чак до другия му край, в пиковите часове. А между другото тогава нямаше специални автобусни ленти - тя скръсти ръце пред гърдите си, сякаш за да задържи напиращата гордост.
Лиз Дънлийви бе споменала, че е най-вероятно Тина да се е качила на автобус № 16, за да стигне до центъра.
- И това беше обичайният му маршрут? - уточни Карен.
- Да. Веднъж отидох до Куийн Стрийт и пътувах с него до последната спирка и обратно. Ех, ама какъв умел шофьор беше. После надрънкаха куп лъжи, за да се отърват от него. Сигурно са му завиждали.
- А кога напусна автобусния транспорт? - попита Карен.
- Беше 2002-ра година, когато го уволниха - тя поклати глава и цъкна с език.
- А знаете ли защо? - гласът на Джейсън беше учудващо мек. „Започва да се учи“, каза си Карен. „Не много бързо, но се учи.“
Госпожа Форман отклони поглед.
- Нали ви казах, един куп народ завиждаше на моя Гари. Някой надрънкал куп лъжи. Разправяли, че го видели да пие, докато бил на работа. Дори подхвърлили бутилка в шкафчето му за дрехи. Срамна работа. И профсъюзите не се застъпиха за него. Да си плаща членския внос толкова години, а когато ножът опря до кокала, му обясниха, че нямало какво да направят
- Трябва да е било тежко - каза Карен.
- Копелета - изтърси с превзет тон старата жена. - Че не му дадоха и препоръки. След това Гари приемаше всяка работа, която успееше да намери, и това го уби. Човек би си помислил, че Дарън ще постъпи, както е редно, и ще се погрижи за него. Но не, не и Дарън. При него всичко винаги е било „аз, аз, аз, аз“. Изобщо не може да се сравнява с моя Гари.
- А Гари споменавал ли е някога момиче на име Тина? Тина Макдоналд?
Главата й рязко се вдигна и тя впери в Карен гневния си поглед.
- Да не би това да е момичето, дето се е напъхало между шамарите, та да го убият?
Карен ненавиждаше опитите да бъде обвинявана жертвата. Но имаше още информация, която тя трябваше да извлече от тази озлобена, самозаб-луждаваща се жена.
- Да, разследваме убийството на Тина. Била е фризьорка в Уест Енд.