Госпожа Форман изсумтя.
- Фризьорки. Не са стока. Лекомислени момичета. Знам ги аз фризьорките. Моят Гари никога не би се хванал с такава. Държеше на себе си моят Гари. Много внимаваше какво момиче да покани на среща.
- А имал ли е партньорка? Постоянна приятелка?
- Ожени се през 2000-та година, но бракът му не продължи дълго. Жена му беше истинска кучка. Не заслужаваше мъж като Гари. Разведоха се през 2004-та. Слава Богу, че нямаха деца. Тя беше такава мръсница, че сигурно нямаше да му позволи да вижда децата. По-добре си беше така, да не страда. След това всъщност не обръщаше голямо внимание на жените. Прекарваше повечето си време на компютъра, продаваше и купуваше разни неща. И излизаше с приятели, по мъжки.
- И не е споменавал Тина Макдоналд?
- Вие не чувате ли какво ви говоря? Не би си губил времето такава като нея.
- Работата е там, че тя редовно е пътувала с този автобус, номер 16.
- Това не означава, че я е познавал - устните й приличаха на черта, издялана в камък. - Не можете да докажете, че я е познавал.
- Просто се питах, това е всичко. Може да е забелязал някой да досажда на момичето в автобуса. Може да го е споменал пред вас.
Жената поомекна малко.
- Никога не е казвал нещо подобно. Гари би я защитил, така би направил. Ако някой се е натрапвал на някое момиче, той би го свалил от автобуса - можете да бъдете сигурни.
- Разбирам. Помагате ми да си създам ясна представа за Гари. Но моят шеф много държи на детайлите. За мен няма да е достатъчно да отида при него и да кажа: „Разговарях с госпожа Форман, майката на Гари, и разбрах, че Гари не е човекът, когото търсим.“ Налага се да му представя доказателства. Пазите ли още вещи на Гари? Може би самобръсначката му, гребена му? Или някое палто, някой шал, който е носил?
Жената се ядоса.
- Какво? Искате да вземете ДНК проба от него? О, я не ме гледайте така. Може да съм стара, но не съм глупава. Гледам телевизия. Гледала съм „От местопрестъплението“, знам всичко за разните съдебномедицински анализи. Да, и тутакси бих ви дала нещо за ДНК проба, защото познавам сина си и знам, че той не е човекът, който ви трябва. Но при мен няма негови вещи - и тя доби вида на човек, току-що надцакал силна ръка на карти.
- Жалко.
Кати Форман поклати глава.
- Не ми трябват вашите доказателства, за да знам, че мо Гари е бил добър човек. Той върши добри дела дори след смъртта си. Носеше със себе си карта със съгласие за донорство. Части от Гари са попаднали къде ли не, за да се спаси човешки живот. Не знам как дори можете да обмисляте идея- та, че такъв човек би могъл да има нещо общо с убийство - тя се изправи с усилие. - А сега, ако няма какво друго да кажете, аз си имам работа. Всичко става по-бавно, ако ти се налага да ходиш насам-натам като полуотворен нож.
Беше ясно, че ги отпраща. А и ако трябваше да бъде честна, Карен не вярваше, че този разговор би довел до нещо повече. Джейсън я сподири и двамата тръгнаха към колата.
- Не знам какво му има на този случай, но никой досега не е предложил да ни направи по чаша чай - оплака се той. - За шоколадови бисквити да не говорим.
- Все пак имаме нещо като резултат. Съществува връзка между Тина и Гари Форман. Връзката е автобус номер шестнайсет. Може да се е заговорил с Тина, да я е разпитвал какво ще прави вечерта. А може и да е дочул нещо, което е казвала на някой друг.
- Ако е разговаряла с някой от пътниците в автобуса, той би трябвало да се е обадил в полицията навремето.
- Вероятно. Но този човек може да е имал свои причини да се спотайва. Понякога си мислят, че онова, което знаят, е без значение и не им се иска да се замесват. А като стана дума за нежелание да се замесиш, мислиш ли, че госпожа Форман казваше истината, когато твърдеше, че не притежава вещ, по която може да има следи от ДНК на Гари?
Той сви рамене.
- Не знам. Доста бързо ни напъди, след като стана дума за това, така че може и да е лъгала.
- Дори да има такава вещ, няма как да се доберем до нея. Тази ДНК проба ни е необходима, а шансовете ни да я получим са равни на нула.
Джейсън се закова на място и каза:
- Зомбита.
Карен се обърна и незабавно съжали, защото рамото я заболя.
- Джейсън, какви ги говориш? Какви зомбита?
- Разбирате ли, когато те ухапе зомби, се заразяваш - нали така? Част от зомбито влиза в теб, нали? - тя никога не го беше виждала по-развълнуван. - Но зомбито от своя страна също изяжда част от теб и ти ставаш част от него. Все едно, че споделяте обща плът. Ами ако и с трансплантацията на органи е така?
- Не разбирам - каза Карен. - Това стана вече крайно сюрреалистично, Джейсън. Стоим тук насред някакъв общински комплекс в Линлитгоу насред разследване на убийство и обсъждаме пришествието на зомбитата? Така де, какво те прихвана?