- Не искате да ме изслушате — възрази той. - Зомбитата и техните жертви се взаимосвързани. Ами ако подобно нещо се случва и при трансплантация на органи? Ако хората, получили органи на Гари Форман, носят и негова ДНК в себе си? Искам да кажа, логично е, нали? Плътта си е негова.
Карен установи, че е зяпнала и не може да затвори устата СИ.
- Джейсън — изграчи тя. — Може да се окаже, че си гений.
52.
В колата Карен започна трескаво да се рови в Гугъл. Джейсън се беше вкопчил във волана, като че ли имаше нужда от нещо, което да го заземи.
- Ти си прав - каза тя, не вярвайки на очите си. - Трансплантираният орган запазва ДНК на донора. Тук има един научен доклад, в който пише, че донорската ДНК може да бъде открита в кръвта на реципиента години след трансплантацията - лицето й грееше от възторг. - Кой знае колко хора се разхождат из тази страна с ДНК на Гари Форман в кръвта си?
- Хората от центъра по трансплантации - отвърна Джейсън, възприел по обичая си буквално думите й. - Те ще знаят колко са тези хора и кои са те.
Карен продължаваше да чете.
- Навремето лекарите предприемали редовни биопсии, за да проверят дали организмът не отхвърля органа. Но сега могат да постигнат това с помощта на кръвен тест. Проверяват какво количество донорска ДНК се съдържа в кръвта на реципиента и по това познават дали да променят дозите на медикаментите, които се борят с отхвърлянето. Джейсън, едно обикновено кръвно изследване може да ни каже това, което искаме да знаем.
Джейсън вече не изглеждаше толкова ентусиазиран, както в момента, когато му хрумна идеята.
- Да, но как да стигнем до това изследване? Какво точно трябва да предприемем, за да узнаем имената на хората, получили органите? И как да се доберем до нужната проба? Не можем да отидем при някой и да му кажем: „Знаете ли, това хубаво ново сърце, което си имате, според нас принадлежи на убиец - та имате ли нещо против да ви вземем кръв и да проверим дали е така?“
Това пресече ентусиазма на Карен. Тя поклати глава.
- Не знам отговора на тези въпроси, Джейсън. Но подозирам, че Колин Семпъл пак ще издои бюджета на полицията - още докато казваше това, тя търсеше номера на Семпъл.
Приближи телефона до ухото си, почака малко, после цъкна ядосано.
- Гласова поща - покашля се и каза: — Господин Семпъл,
обажда се Карен Пири, главен инспектор Пири. Искам да обсъдя с вас един интересен въпрос, който възникна във връзка със случая Рос Гарви. Може ли да се видим днес по някое време? Благодаря.“
Затвори и продължи да се взира невиждащо пред себе си, прехвърляйки трескаво наум възможностите. После тръсна шава като куче, излизащо от водата, изохка от болка в рамото и каза:
- Връщаме се в офиса, Джейсън. Можем да продължим да се ровим в случая Абът, докато чакаме обаждането на Колин Семпъл.
- Добре - той запали двигателя.
- Между другото, идеята ти беше блестяща. Независимо от това дали ще ни бъде от полза или не, тя си остава блестяща.
Ушите му се оцветиха в един оттенък на розовото, който никак не му отиваше.
- Виждате ли, че гледането на филми на ужасите не е пълна загуба на време.
Карен се разсмя.
- Най-често е така, Джейсън, можеш да ми вярваш. Най-често е така.
- Може би. Но се налага човек да помисли и за такива неща. Да кажем например, в случай на зомби-апокалипсис, какво оръжие бихте избрали, за да се защитавате?
Този път те не прехвърляха набързо папките. Преглеждаха внимателно всяка страница, за да преценят какво е мястото й в голямата картина на събитията, довели до експлозията във въздуха, отнела живота на четирима души - картина, която сега се опитваха да съставят. Постепенно се очертаваше развоят на събитията през онзи ден по часове. Особено внимание бе обърнато на движението на Ричард и Мери Спенсър, но Каролайн и Ели не бяха пренебрегнати в този процес.
Повечето от документацията отразяваше рутинна работа: скучна, лишена от доказателствена стойност, но свидетелство за старанията на хората, водили разследването - и от страна на полицията, и от страна на правителствената агенция, разследваща катастрофи на гражданската авиация. Трудно беше да се съсредоточават. Късно следобед Карен попадна на нещо, което изостри вниманието й и накара адреналина да запулсира във вените й. В доклада на един от разследващите имаше следното изречение. „Каролайн Абът и Ели Маккинън били закарани до летището от сина на госпожа Абът, Уил.“
- Ето! - възкликна тя и оголи зъби в хищна усмивка.
- Намерихте ли нещо, шефе?
Тя му подаде страницата.