- Съвсем малко нещо, но стига за начало. Доказва, че Уил Абът е бил на летището. Трябва да има и още нещо. Някъде трябва да се споменават точни часове. А трябва да има и записани показания на самия Уил. Това разследване е провеждано толкова старателно, че няма как да са го пропуснали.
- Много е досадно, че всичко е така разхвърляно - оплака се не за първи път Джейсън.
- От друга страна, благодарение на това сме принудени да внимаваме повече. Ако всички папки бяха подредени в съответствие с индекса, щяхме да се насочим право към това, което според нас ни трябва, и можеше да пропуснем нещо важно - тя забеляза с ъгълчето на окото си раздразнения поглед, който той й хвърли, и продължи: - Добре де, признавам, че и аз съм досадна. Но знаеш, че съм права.
Беше стигнала почти до дъното на първата кутия, когато Джейсън я прекъсна.
- Намерих хронологичното описание - каза той, размахвайки няколко стра-ници над главата си. - Освен това той не само ги е закарал до летището, но и е влязъл вътре и прекарал там известно време. Ето, тук пише: „От десет и петнайсет до десет и половина PC оформя документите и описанието на маршрута. МС, КА, ЕМ и ФС разглеждат контролната кула. УА отива в хангара.“
- Бинго. Споменават не само Уил Абът, но и Франк Синклер. Някакви обяснения какво е правил Уил в хангара?
- Момент. "Десет и половина. Отиват в хангара. В хангара вече са механикът Кристофър Барнс и Уил Абът, син на КА “ Със сигурност е бил там, в хангара, преди самолетът да излети.
Карен подвикна възторжено.
- Напредваме. Трябва да са взели показания от механика, както и от Уил Абът. Сега най-важно е да намерим тях.
Джейсън продължи да прехвърля купчината листа, която държеше.
- Ето, шефе: „Господин и госпожа Спенсър пристигат на летището заедно с господин Франк Синклер, главен редактор на вестник. На волана бил шофьорът на господин Синклер. Господин Синклер обсъждал с господин Спенсър възможността той да публикува редовни коментари в ръководения от господин Синклер вестник. Разгледал летището заедно с двете жени, а после позирал пред Дон Мейхю, фотограф на свободна практика, за снимка за районното седмично издание. Господин Синклер си тръгнал преди излитането на самолета.“ Това ли се надявахте да намерим?
Карен се усмихна.
- До голяма степен. Това са все косвени улики, но много косвени улики могат да доведат до повдигане на обвинение ободрена, тя се върна към досадната си задача, но звънът на телефона я прекъсна.
- Господин Семпъл, благодаря ви, че се обадихте - каза тя
- Главен инспектор Пири, искали сте да разговаряме. В Единбург ли сте?
- Да.
- Добре. Цял ден съм в съда, но след двайсет минути ще се прибера в „конюшнята“. Нали знаете къде е тя?
- Близо до Канънгейт, нали? В долната част, при църквата?
- Точно така. Ако успеете да дойдете до двайсетина минути, имам една маша пролука в програмата.
- Идвам - тя затвори и се изправи с усилие. - Отивам да се видя със Семпъл в „конюшнята“ му.
Джейсън се изкиска.
- Знам, знам - каза той и вдигна ръце, сякаш да се защити. - Слушал съм вече тези поучения. Такава е шотландската юридическа традиция, това е част от културното ни наследство и така нататък. Но да се говори за „конюшни“ на адвокатите е смехотворно. Не могат ли да имат офиси като останалите хора?
- Не е само традиция - тя нахлузи жакета си, което й струваше по-малко усилия, отколкото предния ден. - Това е начин да изключат всички нас от своя свят. Напомнят ни, че са нещо по-различно от мен и теб.
- Ами да си наричат фирмите „дворци“ тогава, не конюшни. Тези конюшни ме карат да си представям куп стари кранти.
- Идеята сигурно е да си представяш елегантни състезателни коне с лъскав косъм, препускащи като вятър на финалната права - Карен се разсмя. - Иска ми се да не бях казала това, не и преди срещата си със Семпъл.
- Сигурна ли сте, че не искате да дойда с вас? - попита Джейсън с копнеж и с поглед на изоставено кученце.
- Ще се справя и сама. Ти продължавай тук и гледай да намериш показанията.
Кантората на Семпъл отговаряше изцяло на очакванията на Карен. Ламперия от тъмно дърво, прозорци с подредени в оловни рамки ромбовидни стъкла, през които се виждаше вътрешният двор на сива жилищна кооперация и къс сиво единбургско небе; изподраскано бюро от полиран тъмен махагон, лъскано старателно от чистачите през годините; купчини папки, завързани с връзки и лавици, пълни с книги, чиито заглавия бяха достатъчни, за да излекуват трайно Карен от безсънието. И в центъра на всичко това - самият адвокат, разположил се в старателно състарено кожено кресло, със скръстени на корема ръце, вперил доброжелателен поглед в нея.