53.
Смутена, Карен тръгна по обратния път от Ройъл Майл към офиса си, покрай покрити с графити огради на строителни обекти и потъмнелите каменни подпори на моста над гарата. Понякога мислите й бяха прекалено грозни и смущаващи за драматичния чар на Единбург, чийто силует се очертаваше на фона. на небето. Семпъл беше прав. Тя прие така възторжено перспективата да разреши един случай с ефектен нов трик, че забрави да огледа картината в нейната цялост. Започваше да вижда нещата в неправилна перспектива, нещо, което Фил никога не би й позволил да направи.
А това й напомни, че беше обещала на Ривър да се видят тази вечер, в промеждутъка между влаковете, които приятелката й сменяше. Облегна се на една ограда и й написа есемес с предложение да се видят, за да хапнат набързо нещо в един виетнамски ресторант близо до гарата. Щеше да облекчи съзнанието си, обсъждайки стоящите пред нея възможности с приятелка, а не с адвокат, който не би могъл да знае кое наистина има значение за нея.
Когато се върна в офиса, откри Джейсън да седи с крака на бюрото, с кутийка „Айрън Бру“ в едната ръка, а в другата - поничка, от която се процеждаше нещо, което подозрително напомняше на кръв и гной.
- Добре е да видя, че се трудиш усилено - каза тя кисело, с тон, който издаваше мрачното й настроение.
- Намерих показанията - каза той, без дори да се престори, че се кани да се изправи. - И двете. Затова отидох до кафенето. В кутията има поничка и за вас. Взех ви с шоколадов крем.
Карен си каза, че понякога не заслужава хората, които има в живота си. Отвори кутията и впери алчен поглед в лепкавата кафява глазура, капки от която се бяха стекли на пергаментвата хартия.
- Прекрасна гледка - въздъхна тя и взе поничката, дори още преди да беше смъкнала палтото си. Захапа я, питайки се кога ли за последен път си е доставяла такова захарносладко удоволствие. - Страхотно - изфъфли през шоколадовия крем. Каза си, че си угажда на лакомията. И че може би не трябва да си угажда в повече от едно отношение днес.
- Та как се развиха нещата с жребеца?
Карен се разсмя и пръски от пълнежа на поничката й изцапаха бюрото.
- Не беше честно! - избърса уста с хартиена кърпичка, която извади от едно чекмедже. - Струва ми се, че нещо с него не е наред. Той е на мнение, че нямаме нужда от ДНК анализ, който да докаже вината на Гари Форман. Разполагаме с достатъчно материал, който да подкрепя предположението за вината му, тъй като така или иначе никога няма да се наложи да подготвяме обвинение, което да представим пред съда и да докажем извън всякакво съмнение, че той е убиецът. Затова Семпъл счита, че да го ползвам, за да издейства съдебно решение, изискващо необходимите медицински данни, ще е чиста загуба на средства.
Джейсън спусна краката си на пода и се изправи на стола си.
- Какво става? Да не би да, идва краят на света? Един адвокат отказва да получи хонорар?
- Така излиза. Трябва да обмисля това, когато си тръгна. Но сега остави този въпрос, ще го отложа за свободното си време. Какво откри?
Той й подаде два закачени един за друг листа, притискайки към гърдите си трети.
- Това са показанията на Кристофър Барнс.
Протоколът започваше с обичайното встъпление. Дата, място, час, имената на разпитвания, адрес, дата на раждане. Кристофър Барнс, самолетен механик, по онова време е бил петдесет и три годишен. Думите му звучаха неестествено надуто, както става обикновено, когато полицейският служител се опитва да придаде официално звучене на казаното на разговорен език.
„Отидох на работното си място на летището „Елстрий“ в осем часа сутринта на 5 май 1994. След пристигането си облякох работните си дрехи и взех инструментите от шкафчето си. Заех се с рутинна работа по поддръжката на един "Пайпър Шайен III'' на площадката пред хангарите. После отидох в хангара, където господин Ричард Спенсър държеше своя "Чесна Скайлейн“. Влязох там около 9:15. Отключих хангара, който беше заключен с катинар както обикновено, и не забелязах никакви следи от насилствено влизане. Трябваше да подготвя самолета за полета до Шотландия същата сутрин, затова се заех с поредица от проверки на самия самолет и на двигателя. Не забелязах нищо нередно нито по корпуса на самолета, нито в двигателя. При проверката не попаднах на каквото и да било, чието присъствие там да е било неуместно.