Нито за момент не съм оставял отворения хангар празен. По едно време управителят на летището, Джон Сароян, влезе да ми зададе въпрос за самолета на друг клиент. Поговорихме около пет минути, после той си тръгна. По-късно в хангара влезе един млад човек и се представи като Уил Абът. Каза, че майка му щяла да пътува с "Чесна“-та. Интересуваше се от самолета, затова му разказах някои неща за него. Докато той беше там, отворих хангара и излязох, за да проверя да не би по пистата да има нещо, което би създало опасност. Отсъствах не повече от пет минути, но когато се върнах, Уил Абът беше все още там, така че хангарът не е оставал празен нито за миг.
Възможно е в самолета да е имало скрит предмет от рода на бомба. В корпуса имаше затворени части, които нямах причина да проверявам. Господин Спенсър имаше ключ за шинара, резервен ключ има и в сейфа в офиса. Предполагам, че е възможно някой да го е извадил незабелязано. Имаме охрана, а и местната полиция редовно проверява дали хангарът е заключен, но ако някой си е бил поставил целта да проникне вътре през нощта, е можел да го направи. Но никой не би могъл да бърника из самолета тази сутрин.“
Карен прочете последното изречение на глас и погледна към Джейсън.
- Един човек е можел.
Той кимна.
- Но кой би заподозрял тийнейджър, чиято майка е загинала при катастрофата?
- Ние. Да видим какво казва самият той.
След встъпление, подобно на първото, бяха записани показанията:
„Закарах майка си Каролайн Абът и приятелката й Ели Маккинън до летището „Елстрий“ сутринта на 5 май 1994 година. Пристигнахме там към десет часа. Те трябваше да летят за Шотландия с приятеля си Ричард Спенсър и съпругата му Мери. Ричард беше квалифициран пилот и имаше собствен самолет. Ричард попълваше документите, а дамите разглеждаха контролната кула. Интересувах се от самолета, никога не бях виждал малък самолет толкова отблизо, затова влязох в хангара.
Господин Барнс, механикът, ми показа самолета. После той отвори вратите и излезе да провери дали всичко е готово за излитането. Отсъства само няколко минути, а през това време аз бях в хангара, така че няма как някой да е влязъл вътре в този промеждутък и да е поставил бомба в самолета. После господин Спенсър и пътниците дойдоха при хангара. Прегърнах мама, сбогувах се с нея и с Ели, после гледах, докато те се качваха на самолета, видях и рулирането, и излитането. Тогава видях мама за последен път.“
Карен остави листа с показанията.
- Средства, мотив и възможност - това би било достатъчно на мис Марпъл - тя въздъхна. - За съжаление остава една подробност, доказателствата.
- А как ще ги намерим?
- Не знам. Не знам дали ще успеем. Трябва да съберем колкото може повече косвени улики.
Джейсън извади със замах друг лист.
- А като си говорим за косвени улики, вижте какво открих!
Бяха показанията на шофьора на Франк Синклер. Джейсън
натисна с пръст един абзац.
- Вижте това. Механикът или е лъгал, или е забравил.
Карен прочете ключовия текст.
- „Господин Синклер ми каза да паркирам колата зад хангара, за да може да си тръгне бързо, след като се е сбогувал. Така и направих. Механикът излезе през задната врата на хангара, когато чу колата. Интересуваше се от двигателя на „Бентли“, затова отворих капака, за да му го покажа. Предполагам, че това е отнело десетина минути, но никой не мина покрай нас, за да влезе в хангара.“ - тя въздъхна. - Но сигурно всеки е можел да влезе през предната врата в хангара. Питам се дали те са пристигнали преди Ели, Каролайн и Уил?
Джейсън отново погледна хронологичното описание.
- Според написаното тук са пристигнали поне двайсет минути преди другите.
- Къде е бил Синклер тогава? Преди обиколката на контролната кула?
- Не пише. Всички са подозирали ИРА, всички са търсели начина, по който те са си осигуриш достъп до самолета. Не са проверяваш какво точно са правиш пасажерите или изпращачите, тъй като те са били извън подозрение. Продължавате ш да мислите, че катастрофата е свързана с убийството на Гейбриъл Абът?
- Да. Трябва да си затварям прекалено здраво очите, за да не го мисля. Гейбриъл проявява интерес към историята на семейството си и бум — веднага загива.
- Но защо?
- Мисля, че защото онова, което би научил за миналото, би го накарало да погледне но различен начин и на онова, което му е било известно за катастрофата. Да не говорим, че е щял да се разгневи сериозно, задето Уил го е лишил от наследство - а е щял да разбере това веднага след като видел завещанието на Ели. И кой знае докъде би го довело това, ако му хрумнело да се порови още? Всевъзможни неудобни въпроси са щели да надигнат глава. Вероятно дори е бил почнал да ги задава, и затова Уил - или Франк Синклер - е решил да го премахне.