Джейсън се почеса под мишницата, докато разсъждаваше.
- Малко е крайно - каза той. - Искам да кажа, кой би убил първо майка си, а после и брат си, само за да избегне неприятности?
- Съществува едно психическо отклонение, наречено „нарцисистично личностно разстройство“. Имат го хора с раздуто чувство за собствена значимост, лишени от способността да съпреживяват. Те са суетни, борят се за власт над другите и вярват, че напълно я заслужават. Могат да бъдат арогантни и безсърдечни. Мислят се за нещо по-добро от всички останали и им е все едно кого ще прегазят в стремежа си да постигнат онова, което искат.
- Малко като Доналд Тръмп, а?
Карен се усмихна.
- Съвсем точно. Мания за контрол, обвиняване на всички останали, егоцентричност, липса на толерантност. И винаги високо мнение за себе си.
- Може би именно това е помогнало на Уил Абът да преуспее в бизнеса.
- И на Франк Синклер. Което ми напомня нещо. Онзи джип, който се опита да ме прегази, на теория може и да не е записан от нито една камера, ако шофьорът е познавал тукашните пътища, но ми се струва по-вероятно да не е бил местен човек. Най-вероятният кандидат е джипът на една фирма от Нюка-съл, наречена „Спартаюолър“. Трябва да проверя... - докато говореше, Карен вече влизаше в сайта за търсене на фирми, чийто абонат беше полицията на Шотландия. - „Спартакюлър“... - промърмори тя, чакайки резултатите. -Ето! -започна да преглежда бързо страницата. - Излиза, че фирмата е специализирана в създаването на компютърно генерирани образи - после изведнъж спря да превърта текста. - Мамка му!
- Какво има? - Джейсън стана и дойде да надникне над рамото й. - Единствен собственик от 2014 насам е „Гленгейминг“ ООД. Това е компанията на Уил Абът. Спипахме го
- Чакай, Джейсън. Чакай малко. Това е само още една косвена улика, хвърляне на прах в очите. Все още нищо не доказва.
Но още докато казваше това, Джейсън вече посягаше към телефона. Той набра номера на „Спартаюолър“, поместен на сайта. Притеснена, Карен каза отново:
- Не, чакай - но беше късно.
- Здравейте, обажда се детектив Джейсън Мъри от шотландската полиция. При нас дойде доклад за пътен инцидент във вторник вечерта, в който е била замесена кола на вашата фирма... Да, ще почакам - той вдигна палец към Карен. Покри с ръка микрофона. - Дайте ми регистрационния номер, бързо!
Карен затърси трескаво в телефона си, където беше записала данните на джиповете. Подаде му го и посочи номера, който я интересуваше.
След миг Джейсън отново повтори казаното преди малко и в допълнение цитира показания му от Карен регистрационен номер.
- Затова искам да знам кой е бил на волана по време на инцидента... Да, разбирам... Е, спестявам ви неприятността в офисите ви да се появят униформени полицаи за такава дребна справка... Не, не става дума за повдигане на обвинения, просто сверяваме данни - той подбели очи и имитира със свободната си ръка как се беси. - Разбирам. Но честно казано, държа да приключа с това колкото е възможно по-бързо, знаете как е. Трябва ми само името, за да приключа с документацията. Ще го направите? Чудесно - той съобщи служебния си имейл и телефонния номер на офиса на Гейфийлд Скуеър. - Много мило от ваша страна, благодаря - и се ухили толкова широко, че Карен се зачуди дали бузите не го болят. - Ще ми прати исканите данни веднага щом успее да прегледа пътните дневници на шофьорите.
- Не мога да повярвам, че го направи.
Джейсън доби смутен вид.
- Понякога се питам „Какво би направил Фил?“ и после го правя.
Буца заседна в гърлото й от неочаквания прилив на емоции. Фил би се скъсал от смях при мисълта, че Хубавеца го е избрал като модел за подражание.
- Аз също - каза тя. - Той сигурно би се оплакал, че никога не сме му обръщали внимание, докато беше жив.
- Вие му обръщахте внимание - възрази Джейсън. - И още сте такава. Обръщате внимание на хората около вас. Не са много шефовете, които биха ме измъкнали от калта така, както вие го направихте онзи ден.
Карен се засмя.
- Можеш да се държиш като диване понякога, но по-добре човек да си има работа с диване, което познава - тя огледа документите на бюрото си. - Мисля, че днес свършихме добра работа, Джейсън. Хайде да прекъсваме, преди да сме оплескали нещо.
Той я погледна с крайчеца на окото си.
- Какво ще кажете, да пийнем по една бира?
Никога досега не беше правил подобни предложения, винаги беше чакал тя да поеме инициативата. Но като че ли доста неща започваха да се случват за първи път между тях. Карен кимна.