- Защо не?
Карен искаше да бъдат някъде по-близо до гара „Хеймаркет“, за да й бъде по-лесно да отиде след това на срещата с Ривър. Така че Джейсън реши да изпие две пинти и направо да се качи на влака за вкъщи. Прекосиха Лийт Уок и взеха автобус 26 до Уест Енд а там се насочиха към „Райри’с бар“. Намериха си места на бара от полирано дърво и Джейсън си поръча една пинта „Флайинг Скотсман“. Карен остана вярна на джина, този път избра „Блакудс“ с тоник. Джинът, ароматизиран с билки от Шетландските острови, излъчваше свежо ухание. Още с първата си вълна характерният му вкус отми сивотата на деня.
И двамата не забелязаха мъжа с яке на „Норт Фейс“ в другия край на бара, който беше чакал автобуса на опашката заедно с тях. Дори след опита да я убият на Карен не й минаваше през ум, че някой би могъл да я следи. Беше свикнала да бъде преследвач, а не преследвана.
- Е, и какво ще правим, ако се окаже, че Уил Абът е шофирал онзи джип? - осведоми се Джейсън с уста, пълна с пържени картофи.
- Нямам намерение да говоря за работа - каза категорично Карен. - Имам нужда да не мисля за онова, което предстои. Нека го изтикаме на заден план за кратко време. Говори ми за футбол, за политика или къде в Единбург би искал да живееш.
Джейсън се замисли за толкова време, колкото му беше необходимо да унищожи картофките докрай.
- Знаете ли, че в периода от януари до плейофите точките на „Райт Роувърс“, са с десет повече от тези на всички други отбори в нашата Първа лига?
Карен, която беше наясно с това поради неудържимия поток на информация в Туитър, се престори, че не знае.
- Страхотно - каза тя. - Фил би бил във възторг.
Джейсън не се нуждаеше от повече окуражаване, за да
продължи да коментира конфликтните теми от шотландския футбол, докато не изпи първата си пинта и половината от втората. Когато най-сетне изчерпи всички факти и мнения, той млъкна и Погледна объркано Карен.
- Всъщност не се интересувам много от политика - каза той. - Но пък онази Рут Дейвидсън* може да бъде забавна понякога.
*Рут Дейвидсън (р. 1978) — шотландски политик, лидер на Шотландската консервативна и юнионистка партия. - Б. пр.
Карен се усмихна.
- Всичко е наред, Джейсън. Свободен си. Трябва да се срещна с Ривър след десет минути. Отиваме във виетнамския ресторант малко по-нагоре по улицата да хапнем супа „фъ“.
Той се усмихна слабо.
- Това е нещо пикантно, нали?
- Доста.
- Не си падам по пикантни неща.
- Знам.
- С изключение на „виндалу“ след няколко пинти бира, нали разбирате?
- Бягай вкъщи при мамините гозби - Карен допи джина си и го потупа по рамото. - Ще се видим утре сутринта. След като се наспя, вече ще знам какво да предприемем оттук нататък.
Карен и Ривър бяха кацнали на високи столчета пред дългата маса на витрината във виетнамския ресторант и чакаха супата им да изстине. Ривър никак не приличаше на професор във водещото висше учебно заведение в областта на съдебната медицина в Шотландия. С рижата си грива, изтърканото яке от промазана тъкан и ожулените високи обувки напомняше по-скоро на спретната катунарка. Карен винаги бе очаквала да я види да влачи подир себе си някакъв мелез със съмнителен нрав. Но да се подценява Ривър би било сериозна грешка.
Карен бе обяснила пред каква дилема се беше изправила, докато идваха насам от гарата. Сега, когато вече седяха и храната беше пред тях, Ривър беше готова да даде мнение.
- Пак правиш това, което е обичайно за теб - каза тя с примирена усмивка.
- Какво е това, което е обичайно за мен?
- Усложняваш излишно нещата. Попаднала си на тази блестяща идея, сграбчила си я и си хукнала напред, без преди това да помислиш. Винаги го правиш. Толкова те бива, че никога няма да спреш на първото стъпало. Не можеш да се удържиш да не тичаш до върха на стълбата.
Карен се престори на засегната.
- Не разбирам какво имаш предвид.
- Джейсън е направил много интелигентна асоциация. И между другото, какво става всъщност? Да не би Джейсън да дава признаци, че функционира и от шията нагоре?
- Започва да се учи - защити го Карен. - Все си задава въпроса как би постъпил Фил.
Ривър повдигна вежди.
- Като за мантра звучи добре. Така или иначе, Джейсън е направил тази асоциация. А ти толкова си се развълнувала от перспективата, която тя е разкрила пред теб, че си ускорила от нула до сто километра в час, без да спреш да обмислиш.
- Какво да обмисля? - Карен опита супата си и реши, че е достатъчно изстинала.
- Да, ДНК от Гари Форман ще присъства в телата на реципиентите на негови органи. Но се опитай да направиш една крачка назад. Когато се анализира кръвта на реципиента, как лекарите ще разпознаят донорската ДНК в смесицата, която наблюдават?