Карен се замисли над въпроса, а после зарови глава в ръцете си.
- Аз съм един шибан идиот - заяви тя.
Ривър опита супата и направи гримаса.
- На вас, шотландците, устите ви с азбест ли са облицовани?
- Те ще трябва да са анализирали донорската ДНК преди изобщо да се заемат с трансплантацията. Гари Форман е мъртъв, следователно няма право на поверителност, не попада под закрилата на законите за човешките права. Няма причина агенцията по трансплантация да не ни предостави негова ДНК проба. Е, може и да ни потрябва подпис на съдия, но няма жива душа, чиито права да се нарушават от такова търсене - тя сви ръцете си в юмруци и удари с тях във въздуха. - Ти си гений, Ривър.
Ривър сви рамене.
- Просто мисля по-бавно от теб. Е, решена ли е с това твоята морална дилема?
- Предполагам, че е. решена. Утре ще поговоря със Семпъл, да разбера и неговото мнение.
- Случаят не би го затруднил, толкова повече, че става дума за последна възможност близките на убитата да узнаят истината.
Двете жени насочиха вниманието си към супата. Обзета от желание да отпразнува събитието, Карен поръча айс-кафе с кондензирано мляко, специалитетът на заведението. Тъкмо се канеше да отпие първата глътка, когато телефонът й сигнализира за пристигането на нов есемес. Пишеше Джейсън.
„Бинго! Получих имейла от оня тип от транспортното
обслужване на „Спартакюлър". Във вторник Вечерта пътният
лист на джипа е бил подписан от Уил Абът."
Карен затвори очи, благодарейки безмълвно на съдбата.
- Да не би нещо да не е наред? - попита Ривър.
- Напротив - отвърна Карен. - Нещо е съвсем, съвсем наред.
55.
Карен помаха с ръка на Ривър, която се качи на последния влак за Карлайл. Прозрението, което я обзе по време на срещата им, я беше успокоило. Но есемесът на Джейсън разбърка наново мислите й. Какво трябваше да предприеме във връзка със случая Гейбриъл Абът? Разполагаше ли с достатъчно материал, който да представи на Макарона с искането Алан Ноубъл да й предаде документите по случая? Имаше ли някакъв очевиден начин да премине от косвени улики към солиден доказателствен материал? Или щеше да се наложи да обърне гръб на този случай? Личното й убеждение, че ако постъпи така, виновникът за пет убийства ще остане на свобода, не беше валидна причина да арестуваш някого.
Тя тръгна по обратния път напряко през града. Щеше да се прибере по-бързо, ако тръгнеше по алеята покрай река Лийт, но там имаше места, където отраженията от светлините на града не осветяваха достатъчно добре пътя. Карен не се боеше, че някой може да я нападне, но не беше убедена, че няма да се препъне някъде в тъмното, а така или иначе вече имаше една травма, която правеше движенията й по-несръчни.
Докаго вървеше, тя прехвърляше наум възможни варианти за разрешаване на двата случая - самолетната катастрофа и убийството на Гейбриъл Абът, които в нейните очи бяха неразривно свързани. За него, веднъж вече открил коя е истинската му майка, са щели да бъдат достатъчни само няколко небрежни въпроса, за да разбере, че негов биологичен баща е Франк Синклер, и в резултат би възникнала ситуация, която би била меко казано неудобна.
За Франк Синклер, човек с огромно его и разполагащ с властта да угажда на егоцентризма си, представата, че ще бъде разобличен като лъжец и лицемер, би била непоносима. А и това би подкопало публичната му позиция на морален съдник. Докъде би стигнал такъв човек в желанието си да защити позицията и репутацията си. Дали имаше в обкръжението си хора като онези, с които е разполагал онзи английски крал, който искал да се отърве от Томас Бекет, хора, за които един намек би бил достатъчен, за да изпълнят исканото от шефа си? „Няма ли кой да ме отърве от това лъжливо, непочтено копеле?“ Всичко това имаше малко мелодраматично, малко средновековно звучене. Но тя никога не преставаше да се учудва на крайностите, до които можеха да стигнат привидно почтени хора, за да съхранят публичния си образ. Знаеше, че дребнобуржоазният манталитет не бива да се подценява.
Освен това съществуваше и Уил Абът. Докъде би стигнал един целеустремен осемнайсетгодишен младеж със страхотна идея в желанието си да осъществи мечтата си? Един нарцисист не би се поколебал да постави нещата, в които вярва, пред живота на други хора. Ако е Знаел какво гласят завещанията на Каролайн и Ели, той е бил наясно и че ще разполага с необходимия капитал, за да стартира "Гленгейминг“. Но какво е знаел той за произхода на Гейбриъл и откога го е знаел? Известно ли му е било, когато е встъпил във владение на унаследеното състояние, че няма морално право върху солидна част от него? Как щеше да постъпи Гейбриъл, след като узнаеше истината? Според всички, които са го познавали, той е бил умен човек с подчертано залитане към параноя. Дали би бил достатъчно прозорлив, за да прецени, че неистинският му брат е имал солиден мотив за убийство навремето?