Но ако се въртеше само около мотива, това нямаше да й помогне да открие такива доказателства, които биха впечатлили прокурора. Напоследък прокурорите не се съгласяваха да се повдигне обвинение, ако шансовете да бъде осъден обвиняемият не надвишаваха петдесет процента.
Тя излезе на Хамилтън Плейс, заобикаляйки разсеяно група млади мъже, упътили се към Стокбридж. Откъде можеше да се добере до доказателства? Разполагаха с подписа на Уил Абът, който го уличаваше, че е шофирал черен джип в близост до мястото, където един черен джип направи опит да прегази Карен. Но тази улика беше нестабилна като блуждаещ огън. А записът от камерите сигурно нямаше да е толкова ясен, че да се види кой е шофьорът. Уил можеше да е дал ключовете на кого ли не. Би могъл дори да твърди, че джипът е бил взет без неговото знание и съгласие, и върнат преди да му е потрябвал отново. Онова, в което Карен беше убедена и онова, което можеше да докаже, бяха две много различни неща.
Освен това беше необходимо да докаже, че в нощта, когато е бил убит Гейбриъл, той се е намирал някъде наблизо. Дали тогава също е бил в Нюкасъл? До какви коли е имал достъп? Ако успееха да намерят отговорите на тези въпроси, тя можеше да остави Джейсън да се рови дълги часове в записите от камерите. Ами пистолетът, с който е бил застрелян Гейбриъл? Много се говореше за насилието във видеоигрите. Възможно ли беше някой да е подарил на шега пистолет на Уил Абът?
- Ела на себе си, по дяволите - каза на глас Карен, за удивление на една двойка на средна възраст, с която се размина. Стигаше до всякакви абсурдни предположения за неща, които нямаше как да знае, камо ли пък да докаже.
Имаше ли нещо от 1994-та година, което би я довело донякъде? Според нея неясно беше единствено какъв точно е бил опитът, с който Уил е спечелил награда в училище. Ако този опит можеше да се свърже по някакъв начин с механизма на бомбата, взривила самолета, това би била поредната косвена улика, която да се добави към останалите. Понякога косвените улики се оказваха достатъчни, за да бъде осъден обвиняемият, стига струпването им да беше наистина голямо.
Когато наближи дома си, Карен се отби в един супермаркет, за да купи мляко и ибупрофен. Рамото отново започваше да я боли. Болката отклоняваше вниманието й от всичко около нея, принуждаваше я да се вторачи в себе си. Глътна две таблетки още докато вървеше към къщи, но те като че ли не подействаха. Имаше чувството, че е стояла под душа с часове, но дразнещата, пулсираща болка не отминаваше.
Увита в хавлиена кърпа, тя седна с чаша чай и се загледа навън в нощта. Облаците бяха ниски, нямаше луна, морето беше тъмна, безформена маса, простряла се между нея и далечните светлини на Файф. Във всяко разследване се стигаше до точка на застой, когато всички пътища сякаш не водеха доникъде. Тази вечер тя беше стигнала до такъв момент. Навремето можеше да разчита на Фил да я измъкне от депресията, да й напомни, че винаги има такива моменти, и че тя винаги е успявала да ги преодолее и да докара нещата докрай, макар че не всеки случай завършваше с осъждането на престъпника. Но сега трябваше да се изправи сама срещу своята потиснатост.
Ядосана сама на себе си, съзнавайки, че сънят е на милиони мили от нея, Карен реши да излезе отново. Без дори да се замисли, тя се упъти право към пътеката до железопътната линия в Ресталриг. Както обикновено, по това време на нощта тук беше пусто. Дори хората, които разхождаха кучетата си, се бяха прибрали в този късен час. Карен вдигна яката си, за да се предпази от внезапния остър порив на вятъра, и продължи да върви, търсейки облекчение от болката, с надеждата да изтръгне мислите си от кръга, в който се въртяха до безкрайност.
После изведнъж всичко се промени. У нея инстинктивно се надигна тревога. Животинската интуиция й подсказа, че нещо я застрашава. Чу тежко дишане, почувства топлината на друго човешко тяло в близост до нея. Карен успя да се извърне наполовина в желанието си да види какво е това, от което адреналинът й подсказваше да бяга. Движението отклони нещо твърдо и тежко, което връхлиташе право към главата й. Вместо това ударът попадна с пълна сила върху вече натъртеното й рамо. Карен изкрещя от болка - ужасен, пронизителен звук, чиито дрезгави нотки разкъсаха нощта. В объркването си усети как някакво тяло се блъсна в нейното и инерцията я повали на земята, усети как едно коляно се забива в ребрата й. Тя се опита да се измъкне изпод нападателя, но лявата й ръка висеше безполезно и й пречеше,