- Няма смисъл да спорите с нея - каза мрачно Джейсън, докато вземаше проби изпод ноктите й.
Карен закуца към колата с Джейсън и изкриви лице в болезнена гримаса, докато се наместваше до шофьорското място.
- Няма да си слагам предпазния колан - каза тя. - Свикни с тази мисъл - измъкна телефона си от джоба и набра номера на Макарона. После каза на Джейсън: - Тръгвай към Файф.
Когато шефът й отговори най-сетне, си личеше, че обаждането й го е раздразнило извънредно много.
- Знаете ли колко е часът, главен инспектор Пири?
- Случайно знам. Току-що напуснах болницата със счупена ключица и трав-ма на главата. Човекът, който ме е нападнал, е в ареста. Искам разрешение за достъп до файловете на инспектор Ноубъл по случая Гейбриъл Абът, защото имам основание да вярвам, че човекът, който ме нападна, може да е убил и Гейбриъл Абът.
- Какво? - развика се Лийс. - Говорите безсмислици. Очевидно ударът по главата...
- Нападна ме Уил Абът. Това вероятно се дължи на факта, че аз съм единственият човек, който се интересува от неговата връзка е убийството на брат му и с убийството на майка му преди двайсет и две години.
- Побъркали сте се. Доколкото знам, Абът ви е спасил от опит за грабеж?
- Станало е точно обратното. Сирийските бежанци са мои приятели.
- О, за Бога, Пири, не намесвайте тук политическите си възгледи.
- Това няма нищо общо с политиката. Познавам тези хора. Разговаряла съм с тях няколко пъти. Уредих им среща с Крейг Граси, тукашния депутат. Те са последните хора в Единбург, които биха се опитали да ме нападнат. Уил Абът - съсредоточете се върху него. Имам нужда от достъп до документацията, докато той е все още в ареста.
- На какво основание? - сега вече тонът на Лийс не беше толкова гневен, а по-скоро предпазлив.
- Въз основа на това, че той се е опитвал да отклони всеки опит за проследяване на неговите действия. Първо с обаждането си на инспектор Ноубъл, за да се оплаче от мен, а сега и с опит да ме убие. Всъщност втори опит за тази седмица.
- Втори?
- Опита се да ме прегази във вторник вечерта.
- Защо научавам това едва сега?
- Защото разполагах само с косвени улики. Но междувременно броят на косвените улики стана внушителен. Искам единствено достъп до документацията по случая. Не виждам как това може да представлява проблем.
Макарона мълчеше.
- Известно ми е, че Абът е от онези преуспели бизнесмени, към които пра-вителството има слабост. Но това не означава, че наказанието за убийство трябва да му се размине - каза Карен. - Не бива да ми пречите да си върша работата.
Лийс въздъхна.
- Добре. Можете да прегледате документацията, това е всичко. Нямате опе-ративни права по случая.
- Благодаря - тя приключи разговора, за да не му даде възможност да про-мени решението си. Когато поеха по околовръстния път към моста над Форт, Карен отпусна глава на облегалката. С каквито и прекрасни медикаменти да я бяха натъпкали, те все още действаха много добре. Би заспала лесно, но знаеше, че това не е добра идея. Не и с травма на главата.
- Къде е офисът на инспектор Ноубъл? Този, който води разследването по случая Гейбриъл Абът?
- В Гленротес, струва ми се.
- Тогава отиваме там. Време е полицията да отдаде дължимото внимание на Гейбриъл Абът.
57.
Не можеше да се отрече, че инспектор Алан Ноубъл не беше очарован да бъде събуден в пет и половина сутринта от притеснения сержант, който твърдеше, че се обажда по нареждане на главен инспектор Пири. Която пък твърдяла, че действа по нареждане на заместник-началника на полицията Лийс - претенции, които Ноубъл нямаше как да оспори, тъй като за целта би трябвало да събуди началството. Реши да отложи това за по-късно. Дори сега не се разбърза много, взе душ, облече се и изпи две чаши кафе, преди да се упъти към участъка, където влезе със спокойна крачка след около час.
- Това не е достойно за чина ти, инспекторе - такъв беше поздравът на Карен. - Става дума за разследване на убийство, не за среща на полицаи с представители на обществеността. Когато старши офицер издава заповед, от теб се очаква да не се мотаеш. Просто изпълняваш.
- О, я стига, обаждате се посреднощ. При това не става дума за убийство. Нищо спешно не може да има по случай, който се влачи вече от седмици.
- Не и когато в ареста има заподозрян, а времето на задържане за друго негово престъпление изтича.
Ноубъл я изгледа стъписано.
- Заподозрян? По моя случай? Казах вече, това не е убийство, а самоу-бийство. Какъв заподозрян може да има в случай на самоубийство?
- Само защото ти си отписал случая като самоубийство, това не значи, че истината е такава. Вече е убийство, ясно ли е? А сега ми дай да прегледам документацията.