- Но аз...
- Наистина ли държиш да събудя отново заместник-началника? Защото той беше наистина вбесен, когато го събудих предния път. Не ми се вярва да чуеш и една свястна дума от него.
Ноубъл приличаше на човек, захапал шоколадов бонбон и открил в него скорпион.
- Случаят не е ваш.
- Прекрати това жалко поведение и ни покажи файловете - сопна се Карен и размаха телефона си. - Ще броя до десет, а после ще се обадя на заместник-началника, за да докладвам за твоето неподчинение.
Ноубъл се изчерви.
- Документацията е в работната стая на отдела - обърна се рязко и тръгна по коридора. Отключи офиса и ги подкани с жест да влязат. Помещението не беше голямо - няколко стола бяха скупчени около четири маси, събрани заедно. Пет компютъра очакваха служителите. В един ъгъл имаше струпани архивни кутии. На корково табло на стената имаше снимки от местопрестъпления.
- Това е така наречената ни работна стая. Малко по-просторна от килер – после погледна Карен така, сякаш я видя едва сега. - Какво се е случило с теб?
- Убиецът, когото вие не заловихте, нападна шефа - заяви Джейсън и вирна предизвикателно брадичка.
- Не разговаряйте с мен така, детектив Мъри.
- Не му давай повод - отвърна Карен на удара. - А сега, ако ни покажеш къде са файловете, после можеш да се връщаш да си доспиш.
- Няма начин. Ще разглеждате работата на екипа ми. Няма Да напусна стаята.
В този момент той стана малко по-симпатичен на Карен.
- Разбрано. Ще уредиш ли да ни донесат кафе и сандвичи с бекон?
- Не работя в кафенето, аз съм старши разследващ офицер по случая.
- Досега не личеше да си такъв - изсумтя Карен.
Ноубъл се зачерви.
- Няма защо да идваш тук и да ми важничиш. Вие, ченгетата от „Студени досиета“, се перчите, че постигате резултати само защото лабораториите най-сетне успяват да разтълкуват логично доказателствения материал, събиран с години от балами като мен, които работят пряко по престъпленията. Мислите се за нещо по-добро от нас. Е опитайте се да поработите по някой случай в реално време, докато шефовете, пресата и близките на жертвата ви дишат във врата денонощно, да ви видим как ще се справите - той млъкна рязко, вратът му беше червен като на пуяк..
Карен го огледа от горе до долу. Във възмутената му реч имаше и нещо основателно, макар тя да не смяташе, че отговаря на неговото описание.
- Работила съм по доста случаи в реално време - отвърна тя спокойно. - И никога не съм влагала по-малко от сто процента в работата си. Тук не става дума за засегнатата ти гордост. Става дума за разумно и колегиално отношение. Ако ти работеше в нашия офис, Джейсън щеше да донесе кафе и сандвичи, защото знае откъде да ги вземе. Така че, Алан, или действай, или се разкарай. На мен ми е все едно.
Ноубъл видимо кипеше от гняв, но беше достатъчно благоразумен, за да предизвика скандал с по-високопоставен офицер, особено пък с човек с предисторията на Карен по отношение на конфликтите. Прехапа устни, настани ги и им даде достъп до файловете по случая, после излезе с нежелание, за да потърси нещо за ядене. Върна се след малко и измърмори, че скоро ще им донесат закуска. Карен, задълбочила се вече в доклада на патоанатома, почти не му обърна внимание. Джейсън, които обикновено се интересуваше от яденето и пиенето повече, отколкото от каквото и да било задоволство, създавано от работата, дори не го погледна.
Продължиха да работят, когато им донесоха силно, горчиво кафе и престояли мъфини, дъвчеха и отпиваха разсеяно.
- Внимавайте по клавиатурата да не падат трохи - каза с горчив тон Ноубъл. Джейсън го изгледа сурово и безизразно, и продължи да яде.
Два часа минаха бавно, в досадно преглеждане на чужда работа; малка част от прегледаното представляваше интерес за тях. Главата на Карен започваше да я боли - тъпа болка зад очите.
- Знаеш ли какво лекарство ми дадоха? - попита тя Джейсън. Той поклати глава.
- Нямам представа.
- А кога?
Той сви рамене.
- Може би преди около пет часа.
Карен взе две таблетки от блистера, който лекарят й беше дал с нежелание, и ги преглътна с миришещия на гранясало остатък от кафето. Въздъхна и се върна към описанията на местопрестъплението.
След няколко минути Джейсън се покашля. Тя вдигна очи.
- Намери ли нещо?
Той кимна. Карен стана и се изправи зад гърба му, за да чете от екрана. Ноубъл скочи и застана до нея. Дъглас Макклоски разхождал кучето си преди лягане в парка „Къркгейт“. Знаел кой е Гейбриъл Абът, макар да не се познавали лично. Посещавали една и съща кръчма. Видял Абът да върви в парка надолу към пътеката по брега на Лох Левън.