„После насреща му се появи друг мъж, идваше откъм самата пътека. Тръгна към Гейбриъл. Виждах човека ясно, защото двамата спряха под един уличен фенер. Явно се познаваха добре, защото, когато се ръкуваха, почти се прегърнаха. Поговориха около минута, а после продължиха заедно към пътеката. Не съм сигурен, че са тръгнали по пътеката, защото междувременно бях вече с гръб към тях. Човекът, когото Гейбриъл срещна, ми беше непознат, но ако го видя, мисля, че ще мога да го празпозная. Беше малко по-висок от Гейбриъл, доста слаб и жилав. Може би по-възрастен с няколко години. Носеше сако, джинси и тъмна тениска. Бих казал, дрехи за млад мъж."
Карен погледна Ноубъл.
- Не си обявил търсене на човек по това описание - констатира тя.
Той изглеждаше смутен.
- Не е кой знае какво описание, нали? Отговаря на половината мъже, които са били в онази кръчма в Кинрос.
- Не мисля - отвърна Карен. — Повика ли свидетеля, за да помогне да съставят фоторобот?
- Не намирах смисъл. Тези образи никога не приличат на истинския човек. При това е всеизвестно колко несигурни са показанията на очевидци.
- Божичко - възкликна Карен. - Имаш ли други подобни сведения на очевидци?
Ноубъл поклати глава.
- Не. Да му се не видят шибаните показания, става дума само за едно непотвърдено споменаване на човек, видян на тъмно.
- Да му се не видят шибаните показания, госпожо главен инспектор - поправи го сопнато Карен. - Имаш показания, че неизвестен непознат е видян да върви към мястото, където е било открито тялото, и не ти минава през ум, че може да си имаш работа с нещо по-различно от самоубийство? Господи! - тя се извърна отвратено. - Разпечатай това, Джейсън. И си убеден, че няма други показания, дори далечно наподобяващи тези? В Кинрос не е виждан човек с пистолет в ръка или нещо от този род?
- Разбира се, че не. Виж, не личеше това да е било нещо по-различно от случайна среща на двама души, които се познават. Не сме имали заподозрян, когото свидетелите да разпознават. Казахме си, че просто това седемдесетгодишно старче, което е разхождало кучето си, се опитва да си придаде важност.
Джейсън взе разпечатаните показания от принтера.
- Тръгваме си - каза Карен. - Но най-вероятно ще се върнем. Така че се погрижи документацията да е наред и да няма други неексплодирали бомби.
Тя тръгна към вратата, налагайки си да пристъпва напред, без да залита. Дали това се дължеше на мозъчно сътресение - да се усещаш едновременно лек и натежал? Щом излязоха от полицейския участък, Карен даде инструкции на Джейсън.
- Да се връщаме в Единбург. Искам да събереш шест снимки, включително и една на Уил Абът, които да бъдат използвани за идентифициране, и да помолиш някой от колегите във Файф да вземе Дъглас Макклоски и да го докара на Гейфийлд Скуеър. Съпровождащият не бива да бъде от екипа, който ще се занимава с идентифицирането, но там има доста хора, към които можем да се обърнем. Трябва да действаме.
- А вие, шефе? Няма ли да си починете?
- Добре съм, наистина. Главата ми още функционира, което е най-важното. Но ти трябва да ми кажеш, ако започна да изключвам, разбрахме ли се? - Джейсън я погледна тревожно. - Знам, знам. По какво ще разбереш? - тя се усмихна. Дори мускулите на лицето й бяха уморени. - Хайде да свършваме с това, докато някой умник от „Трудова медицина“ не ме е изпратил да се прибирам у дома.
58.
На Гейфийлд Скуеър ги посрещна атмосфера на трудно потискана паника. Четирима души в ареста, единият с адвокат, трима, чийто майчин език не беше английски, и никакво изявление на жертвата, по което да преценят кой е герой и кой - злодей. Карен седна с един сержант от Криминална полиция, с когото беше работила и друг път, когато й трябваха повече хора. Биваше го да води разпити; беше преминал обучение и действително беше възприел онова, на което го бяха учили.
Тя повтори казаното пред Джейсън - че в нейните очи сирийците бяха приятели, а Уил Абът - потенциален заподозрян за пет убийства.
- Не си спомням много точно нападението, но мисля, че издрасках лицето на нападателя - тя вдигна дясната си ръка. - Джейсън взе проби в болницата пред свидетел - една от сестрите.
- Това ще ни бъде от полза. На лицето му наистина има драскотина. Обвинява за това сирийците, но ако под ноктите ви намерят негова ДНК, това ще провали твърдението му.
- Разбрах, че може да има оръжие, хвърлено на насипа?
Сержантът се усмихна.
- Изпратихме там екип още на зазоряване. Изглежда, че са ви ударили с тежък, масивен разклонител с много гнезда и прекъсвач за предпазване от токов удар. Ако питате мен, много по-лесно мога да си представя как един софтуерен милионер избира такова оръжие, отколкото трима сирийски бежанци. Разклонителят е изпратен в лабораторията за следи от ДНК и отпечатъци от пръсти.