- Какво чакаме тогава?
Той се усмихна и тръгна към стаята за разпити. Карен се запъти към стаята за наблюдение, която имаше аудиовизуална връзка със стаята за разпити. Нямаше какво друго да се прави, докато Джейсън организираше идентифицирането по снимка, освен да се промъкне в офиса си, за да дремне. Колко време трябваше да мине след мозъчното сътресение, за;да бъде оставян пострадалият да спи без надзор?
Уил Абът и адвокатът му седяха с лице към камерата. Абът се беше облегнал назад, въплъщение на спокойствие и самоувереност Беше наследил красотата на майка си - остри, симетрични черти и гъста златиста коса, чийто цвят напомняше на мед. Ефектна външност, каза си Карен. Ако имаха късмет, Дъглас Макклоски щеше да го разпознае сред останалите в редицата.
Адвокатът на Абът, добре известен юрист на име Камерън Кембъл, прочете предварително подготвеното си изявление.
- Клиентът ми трябвало да прекара нощта в Единбург, тъй като утре имал срещи с бизнес-партньори. Решил да се поразходи преди лягане, за да подреди мислите си, и избрал пътеката покрай бившата железопътна линия в Ресталриг. След като повървял малко, видял как трима души с близкоизточен произход нападат жена. Опитал се да се пребори с тях, но те надделели. Полицията пристигнала, преди да стане нещо по-сериозно. Той няма да коментира повече станалото.
Сержантът също се облегна на стола, копирайки позата на Абът. После се засмя.
- Нима? Господин Кембъл, знаете не по-зле от мен, че в изявлението на клиента ви има повече дупки, отколкото в Блакбърн, Ланкашър*. Дотолкова си проси допълнително изясняване, че би могъл да седне на Принсес Стрийт с куче и картонена кутия пред себе си — той се поизправи на стола. - Господин Абът, регистриран ли сте в хотел в Единбург?
* Препратка към песента на Бийтълс „А Day in the Life" - „four thousand holes in Blackburn, Lancashire "'(„ четири хиляди дупки в Блакбърн, Ланкашър"), Джон Ленън включва тези думи в текста на песента, след като прочел във вестника статия за състоянието на пътищата в региона. - Б.пр.
- Без коментар - гласът на Абът беше по-писклив, отколкото човек би предположил.
- Къде е паркирана колата ви?
- Без коментар.
- Защо следяхте главен инспектор Карен Пири? Няма ли връзка това с факта, че оглавяваният от нея отдел преразглежда убийството на майка ви?
Абът примигна няколко пъти, но не трепна и каза пак:
- Без коментар.
И така продължи разпитът. Абът се справяше добре, но ако действително беше толкова самовлюбен, колкото тя предполагаше, самовлюбеността му сигурно щеше да го накара да вярва, че може да надхитри полицията. Карен се канеше да се откаже и да отиде да си потърси някакво прилично кафе, когато Джейсън надникна през вратата.
- Имаме резултат, шефе. Дъглас Макклоски идентифицира Уил Абът без никакво колебание. Всичко е записано на видео. Искате ли да дойдете и да си поговорите с него?
Дъглас Макклоски беше бодър седемдесет и две годишен мъж с набръчкана, отпусната като на шар пей кожа. Но погледът на сините му очи беше ясен. Беше взел и кучето си - сърдит териер, който седеше в скута му Макклоски непрекъснато го галеше по ушите, което може би обясняваше лошото настроение на кучето.
- Беше много интересно - каза Макклоски веднага след като й беше представен. - Притеснявах се да не би да се окажа лош свидетел, но веднага щом ми показаха снимките, познах мъжа, когото видях с горкия Гейбриъл.
- Справили сте се отлично, господин Макклоски - увери го Карен. - Видях показанията, които сте дали пред колегите ми. Спомняте ли си по кое време станахте свидетел на тази среща?
- Трябва да е било към десет и четвърт. Гледах повторение на сериала „Скот и Бейли“, и в десет часа, когато епизодът свърши, излязохме с Рокси. До мястото, от което се връщам обратно, стигам за петнайсетина минути, а аз ги видях точно там.
- Имаше ли в срещата им нещо по-особено, което да ви е направило впечатление?
- Стори ми се, че Гейбриъл малко се стъписа. Знам, труд но е човек да бъде сигурен в такова нещо, но все пак той ми се видя малко стреснат. Но се поздравиха съвсем приятелски - той отново започна да гали меките уши на кучето. - В срещата със сигурност нямаше никаква проява на неприязън, затова и реших, че вероятно е нямала нищо общо със смъртта на Гейбриъл. Пейката, на която той беше открит, е на доста голямо разстояние от началото на пътеката, а пък другият мъж като че ли нямаше намерение да ходи много. Не беше със спортни обувки, нали разбирате?