заплатата си чака всеки месец.
Понякога животът в отдел „Студени досиета“ й се струваше точно такъв.
59.
Заместник-прокурорът беше жена, непозната на Карен, която се бе надявала да види някой, с когото бе работила и преди. Някой, който да знае какво е постигнала и как работи. Някой, който би си позволил малко толерантност към нея. Работата на прокурора беше да обсъди с представители на полицията дали доказателствата са достатъчни за повдигане на обвинение и да насочи разследването към тези аспекти, в които имаше нужда от още доказателствен материал. Според Карен добрият прокурор трябваше да разполага с малко въображение и способност да се доверява - така се постигаха най-добри резултати. Но доколкото се простираше нейният опит, юристите рядко разполагаха с тези качества.
За Рут Уордло й беше известно, че работи отскоро в прокуратурата в Единбург. Неотдавна навършила трийсетте, тя беше работила като млад прокурор в планинския Север, където, честно казано, нямаше кой знае какво изобилие от тежки престъпления. Убийствата и въоръжените грабежи бяха рядкост. Но Карен знаеше, че затова пък в онзи регион си имат достатъчно голям дял от „Секс, наркотици и рокендрол“; не беше и онази очарователна идилия, която представяха сериалите в неделя вечер. Затова се надяваше заместник-прокурор Уордло да е достатъчно опитна, начетена и умела, за да поеме риска на едно обвинение срещу Уил Абът.
Карен отведе Рут в офиса на отдел „Студени досиета“, далеч от суматохата на общите помещения в участъка. Изпрати Джейсън да направи чай на Рут - „не искам кафе, създава илюзия за интелигентност“ - и се опита да си състави представа за заместник-прокурора. Тя имаше изключително делови вид - подходящ за юрист черен костюм с панталон, със строга кройка, никакви бижута освен малки златни топчета в ушите, кестенява коса, прибрана спретнато на кок, бдителен поглед и изненадващо яркочервено червило. Карен съзнаваше, че Рут подлага нея на същата оценка, и предполагаше, че се представя значително по-зле. Не й се мислеше колко ужасно изглежда тъкмо сега, още с джинсите и якето, които бе облякла снощи, с коса на клошарка, ръката в превръзка, а очите - хлътнали и заобиколени от тъмни кръгове поради недоспиването.
- Обикновено не изглеждам чак толкова зле - извини се тя. - Седмицата беше тежка, а и снощи някой се опита да ме убие.
- А, да. Това, струва ми се, е първа точка от нашата програма.
- Вашата програма, не и моята. Държа се изцяло настрана от тази процедура. Аз съм жертвата, така че не мога да взема никакво друго участие, освен да дам показания. С което вероятно няма да помогна толкова, колкото бих искала - завърши тя уморено.
- Следователно, докато господин Абът е в ареста във връзка със споме-натото събитие, вие искате да постигнете напредък по друг случай?
- Случаите всъщност са два. Единият стар и неприключен, разследването по другия тече в момента. Всичко, което имам, е подчертано косвено и не виждам как бих могла да продължа напред.
Карен описа всичко, което бе открила във връзка със самолетната катастрофа и сложните взаимоотношения, които формираха нейния фон. Рут записваше думите й с диктофон, но освен това си водеше записки в голям бележник, подвързан със сива кожа. В края на своя разказ Карен потри очи с опакото на ръката си, чувствайки надигането на божата, която отново започваше да я тормози.
Рут се почеса по брадичката и загледа смръщено записките си.
- Трябва да се поровите още около тази награда по химия. Може пък да изскочи нещо, което да ни бъде от полза. Предполагам също, че не е изключено Мади Маккинън да има какво да добави към всичко това.
— Много се съмнявам. Навремето Мади е изгорила всички книжа, за да избегне скандал. Надали сега ще се отметне от тази позиция. Няма да каже нито дума, която да се отрази зле на Уил. Но сред всичко това не бива да забравяме Франк Син- клер. Той е бил на летището през онази сутрин. Освен това е имал необходимите контакти, за да поръча да му направят бомба. Със сигурност искам да си поговоря с него за станалото през 1994 година. Защото не бих се учудила, ако се окаже, че той е подтикнал Уил да се отърве от Гейбриъл, когато е възникнала опасността всичко да излезе наяве.
Рут отвори по-широко очи от почуда.
- Наистина ли вярвате, че е възможно? Един пер на кралството?
— Мисля, че тези хора са алчни и егоистични, и че са склонни да направят всичко необходимо, за да си запазят властта и богатството, а и общественото положение.
Мълчанието между двете се проточи, после Рут проговори. - Карен — нали нямате нищо против да ви наричам Карен? - мисля, че трябва да оставим този случай. Може би ще си струва да се проследи успоредно със съвременния случай, ако успеем да научим нещо за онази награда по химия, но засега уликите са много слаби. Макар че, доколкото моето мнение е от значение, бих казала, че сте на прав път. Е, разкажете ми всичко, което знаете за смъртта на Гейбриъл Абът.