Рут Уордло остави химикалката и си пое дълбоко дъх.
— Права сте, като казахте, че онова, с което разполагаме, е нестабилно.
- Но може да укрепне, и то значително. Като начало, можем да си помогнем, като установим къде е бил Уил Абът в нощта на убийството. Друго, което бихме могли да направим, е да се проведе обиск на дома му в Лондон и да се търсят следи по дрехите му. Проверяването на записите от камерите за контрол на движението в отсечката между Нюкасъл и Кинрос също може да ни донесе напредък. Налага се триангулация на телефона на Абът, и това може да донесе още по-точни данни за него. Имаме мотив, който можем да сведем просто до опасността Гейбриъл да поиска своя дял от империята, която Уил е създал с отчасти откраднатото наследство.
- Съгласна съм. Но всичко това са възможности с неясен изход. И все пак... за мен няма съмнение, че той се е провинил в сериозно престъпление спрямо вас.
- Какво да правим тогава? Мислите ли, че трябва да повдигнем обвинение?
- По принцип в такава ситуация съм склонна, ако греша, да греша от предпазливост. Работата ми е да повдигам обвинения в случаите, когато те могат да доведат до осъждане на виновника. Но в този случай има нещо, което го прави малко по-различен.
- И какво е то? - Карен беше заинтригувана.
- Ели Маккинън. Тя беше звезда, преди телевизията да се разпадне на безброй канапи, преди детските предавания да станат толкова, че с лопата да ги ринеш. Тя е много обичана от всички, които са били деца по времето на нейното предаване. Оставила е отпечатък в душите на хората, също като Джон Ноукс и Валъри Сингьлтън*. Достатъчно е само да изкажем предположение, че Уил Абът може да е взривил този самолет, и голяма част от съдебните заседатели ще се обърнат срещу него.
- Много проницателно - отбеляза Карен, оценявайки такава тактика. Може би си беше намерила неочаквано нов съюзник.
* Валъри Сингълтьн (род. 1937) и Джон Ноукс (род. 1934) - английски телевизионни журналисти, особено известни като водещи на популярно детско предаване. - Б. пр.
- Но това не бива да се коментира никъде извън тези четири стени – усмих-на се сухо Рут.
- Е, съгласна ли сте да го обвиним?
- Мисля, че първо ще трябва да го разпитате. Несъмнено, той само ще повтаря „без коментар“. Но заради протокола се налага да опитате. И после, ако нищо не се обърка в процеса на разпита, му повдигнете обвинение. И, разбира се, ще възразим срещу освобождаването му под гаранция, защото в противен случай достъпът ни до възможните източници на улики ще бъде затруднен - тя посочи превръзката на Карен. – Неприятно ми е да го кажа, но възможността да го обвиня в опит за убийство на полицейски служител много ще ми улесни живота.
Карен изсумтя.
- Радвам се, че съм ви от полза. Е, да започваме тогава.
Камерън Кембъл явно се учуди, когато Карен и Джейсън влязоха в стаята за разпити. Докато Джейсън подготвяше записващото устройство и рецити-раше встъпителното предупреждение, адвокатът се намеси:
- Това е напълно неуместно. Главен инспектор Пири, вие сте жертва в случай на нападение, на което моят довереник е станал свидетел. Това най-малкото може да се тълкува като опит да се повлияе на свидетел.
- Няма да се занимаваме със събитията от предната нощ. Моите въпроси са свързани с нещо съвсем различно. Става дума за две разследвания, които водя аз. Едното е от компетенцията на отдел „Студени досиета“, който е под мое ръководство. Другото е свързано с първото.
Кембъл, със засегнато изражение, се приведе и зашепна нещо на Абът, който се беше поизправил на стола си и седеше притихнал и бдителен. Докато слушаше адвоката си, очите му нито за миг не се откъсваха от Карен. Извърна глава, за да измърмори тихо някакъв отговор, но все така не откъсваше очи от нейните.
- На този етап клиентът ми отказва да отговаря на въпросите.
Карен загледа внимателно Абът. Забеляза със задоволство дълга драскотина по продължение на челюстта му. Надяваше се да го боли. Тъпата болка в рамото й и главоболието се конкурираха по сила и единственото, което й се искаше, бе да вземе още малко болкоуспокояващи и да заспи. Но знаеше, че вместо това трябва да изпълни процедурните изисквания.
- Уил Абът, вие ли убихте Гейбриъл Абът?
Едва забележима иронична усмивка повдигна едното ъгълче на устата му, сякаш той искаше да каже: „Това ли беше най-силният ви коз?“ На глас каза само: