- Без коментар.
- Притежавате ли пистолет „Смит енд Уесън 457“?
- Без коментар.
- Вашата компания „Гленгейминг“ ли е собственик на фирмата „Спарта-кюлър“, със седалище в Нюкасъл?
- Без коментар.
- Откога знаете, че лорд Синклер е биологичен баща на Гейбриъл Абът?
И така нататък. Въпросите на Карен се мятаха ту насам, ту натам в опит да извадят от равновесие Абът. Но нищо не успяваше да смути спокойствието му, макар че професионалното хладнокръвие на адвоката му от време на време се пропукваше леко. След трийсетминутен разпит, който не доведе доникъде, Кембъл започна да нервничи.
- Само си опитвате късмета - започна да възразява той. - Или повдигнете обвинение, или освободете клиента ми.
Карен се усмихна.
- С радост ще отговоря на молбата ви - заяви тя, ободрена при мисълта за апоплектичната реакция на Макарона. - Защото вие, Уил, сте аматьор. Хора като вас, умни, преуспели хора, си внушават, че могат да извършат дори убийство и това да им се размине, именно защото са умни и преуспели. Гледали сте всички криминални сериали със съдебномедицински анализи и филми за истински престъпления по телевизията, слушали сте такива предавания по радиото и сте чели книги. Гледали сте как залавят простосмърт-ните. И вярвате, че такова нещо не може да се случи с вас, тъй като сте умни и преуспели.
Отново размениха усмивки.
- Попитах ви дали сте били в Кинрос през нощта, когато е бил убит брат ви. Вие отказахте да отговорите. От ваша гледна точка е добре, че не отрекохте, тъй като в съда никога не изглежда добре, когато се разбере, че обвиняемият е лъгал по време на разпит. Така че имате късмет. Не успяхме да ви уличим в лъжа. Защото разполагаме със свидетел, който не само твърди, че ви е видял в Кинрос същата вечер, но и ви е видял да поздравявате вашия - как да се изразя? „неистински брат“? - със сърдечна прегръдка. Свидетелят успя да ви идентифицира по снимка.
Карен забеляза потръпването на лицевите му мускули. Аматьори. Мислят си, че могат да се владеят. Но човек, чиято единствена практика в лъгането се изразява в някоя и друга невинна лъжа пред съпругата или неоснователно раздуване на постиженията му пред акционерите, наистина би срещнал затруднения в стаята за разпити срещу непогрешимия инстинкт, който хора като Карен развиваха през годините.
Тя продължи да говори с непринуден, любезен тон.
- Това е първото, от което ще ви бъде трудно да се измъкнете. А можете да ми вярвате, Уил, ще има още много такива притеснителни късчета информация, които ще трябва да заобиколите.
- Да очакваме ли най-сетне някакъв въпрос, госпожо главен инспектор? Може би представяне на някакви доказателства? Както вече казах, повдигнете обвинение или освободете клиента ми.
- Знам, вие предполагате, че няма да ви обвиня, Уил. Адвокатът ви сигурно ви е казал, че не разполагаме с достатъчно доказателства. Но заместник-прокурорът е на друго мнение. Освен това знам, че в момента, в който получим резултатите от лабораторията, вие сте свършен. Убедена съм, че сте внимавали много. Но дори да сте зареждали пистолета с ръкавици, мога да ви гарантирам, те по куршумите ще има следи от ваша ДНК. И тогава — сбогом, прощавай. Затова, Уил Абът, аз ви обвинявам, че сте убили Гейбриъл Абът... — заредиха се познатите фрази, и тогава най-сетне тя забеляза някаква реакция у Абът. Проблясък на ярост, стягане на мускулите на раменете. Той стисна устни и издиша шумно през нос. После, когато изслуша докрай обвинението, извика:
- Чакайте! Трябва да поговоря с адвоката си!
Карен и Джейсън се бях а облегнали на стената пред стаята за разпити, свели глави, и дишаха дълбоко.
- Ще си признае ли? — попита Джейсън.
— Не ми се вярва — отвърна Карен. — Той е от хората, които се борят до последния момент.
Рут Уордло се появи от стаята за наблюдение. Пристъпваше предпазливо, едва ли не на пръсти.
— Добра работа свършихте там. Мислех, не ще издържи, но вие успяхте да пробиете защитата му.
— Удряй, където боли най-много — по суетността — каза Карен. — Покажи му, че не е толкова хитър, колкото си въобразява. Направи така, че да го загризе червеят на съмнението. Нали, Джейсън?
Джейсън трепна стреснато.
- Да, да — запелтечи той. — Точно както казвате, шефе.
Рут погледна часовника си.
— Да се обзалагаме ли колко ще се забавят?
60.
Кембъл отвори вратата след двайсет и две минути и седемнайсет секунди съгласно хронометъра в телефона на Джейсън. Приличаше на човек, който току-що неволно е стъпил в локва.