- Ако нямате нищо против, можем да продължим - каза той с примирение в гласа.
Когато седнаха на местата си, той каза:
- Клиентът ми иска да направи изявление.
Уил Абът беше възвърнал хладнокръвието си. Седеше прав, притиснал ръцете над лактите към торса си.
- Не съм убил Гейбриъл - каза той. - Признавам, че бях в Кинрос през нощта, когато той умря, но се кълна, че не съм го убил, нито пък съм имал представа, че той ще умре. Мислех, че просто уговарям среща.
- Кой тогава го уби? - попита тихо Карен.
- Бих искал да обясня всичко от моя гледна точка, а после ми задавайте въпроси.
Карен отбеляза иронията в това, че желанието му съвпадаше с най-добрия начин, по който тя самата би искала да се развие разпитът, този ход на разпита даваше най-добър шанс да се открие истината. Колкото повече разговаряха, толкова повече събеседникът й се издаваше, колкото и да си мислеше, че владее положението. Но на нея й се искаше първо да го поизнерви, затова поклати глава.
- Не става, Уил. Не вие решавате как ще се води разпитът. От думите ми следва, че отправяте към трето лице много сериозно обвинение, което трябва да бъде изяснено.
- Защо тогава не отидете да го арестувате, както арестувахте мен? - в очите му припламна гняв. - Франк Синклер. Когото вие познавате като лорд Синклер. Отседнал е в хотел „Балморал“. В апартамента на Дж. К. Роулинг. Чака да отида при него, за да му разкажа какво е станало - той се изсмя рязко, презрително. - Не се очакваше да бъда нападнат от банда имигранти.
- Не съм тук, за да си говорим за онова, което се случи тази нощ. Трябва да ви помоля да не коментирате тези събития в настоящия разпит - каза Карен. - И защо да арестувам лорд Синклер?
Абът събра сили.
- Защото той уби Гейбриъл. Вижте, моля ви да ме оставите да разкажа всичко, както аз го виждам. Искам да разберете как се стигна до това той въздъхна, поклати глава и впери поглед в масата. - Откакто това се случи, живея като в ада. Беше кошмар - той срещна погледа на Карен. - Отново си припомних всичко. Смъртта на мама и Ели в онази самолетна катастрофа. Чувствам се изоставен, както се чувствах тогава.
Бива си го, каза си Карен.
- Защо лорд Синклер уби Гейбриъл?
- Това е много дълга история.
- Струва ми се, че вече знам голяма част от нея. Той е биологичният баща на Гейбриъл, а майка му е Ели Маккинън. Това е било тайна, известна само на трима души, а после двама от тези трима загинали. Но вие сте казали на инспектор Ноубъл, че майка ви е оставила за вас писмо, което да ви бъде предадено едва когато навършите двайсет и една години, и предполагам, че в него тя ви е казала истината. Хубава тайна ви е паднала в ръцете, бих казала.
Докато тя говореше, очите му се разширяваха. Карен обичаше този Момент, в който противникът й осъзнаваше, че е изпаднал в неизгодна позиция.
- Все пак вероятно е било грешка да оставите Франк да разбере, че вие знаете. Доста рискована стратегия. Имам предвид онази стара поговорка - „двамина могат да опазят една тайна, ако единият от тях е мъртъв“. Имам предвид и начина, по който са загинали другите двама души, на които тайната е била известна. От друга страна, ако вие сте взриви- ли самолета, не сте имали основания да се боите от Франк - Карен продължаваше да се усмихва и говореше все така меко. - Ще ми разкажете ли какво се случи?
- Опитвам се да ви разкажа какво се случи с Гейбриъл - каза Уил, говорейки с усилие, сякаш със свито гърло. - Той беше започнал да проявява интерес към генеалогията. Искаше да състави родословно дърво - той извърна отново очи и поклати глава. - След като знаете толкова много, вероятно знаете и че това се оказа не толкова лесно. Говореше, че иска да си направим ДНК тестове и такива неща. Боях се от разкритията, които можеше да последват, затова отидох при Франк, за да обсъдим какво да предприемем.
Карен се смръщи в престорено учудване.
- Не разбирам защо ви е било да отивате при Франк. Защо просто не сте казали истината на Гейбриъл?
Той прокара пръсти през косата си.
- Гейбриъл беше... нестабилен. Нямах представа как би могъл да реагира. Напълно способен беше да публикува наученото онлайн. Истината за това кой му е баща. Претенциите за наследство, от което съм го лишил - той разпери ръце и се опита да изобрази на лицето си момчешка усмивка. - Трябва да поддържам акционерите си доволни. Франк има високо обществено положение. Не искам жена ми и децата да мислят за мен като за някакъв мошеник. Исках да се уверя, че Гейбриъл ще разбере колко е необходимо да бъде дискретен.
- Разбирам - каза Карен. - Е, и каква беше реакцията на франк?
- Никак не се зарадва - отвърна Абът. - Първо настояваше да съхраним тайната. Аз да не давам ДНК проба на Гейбриъл, а ако се наложи, да не споменавам изобщо името на Франк. Но на мен ми беше ясно, че това няма как да стане. Хората обичат да клюкарстват, знаете как става. Ако Гейбриъл тръгнеше да обикаля всички приятели на мама и Ели в търсене на потенциален баща, много скоро щеше да се натъкне на името на Франк. Казах, че ще бъде по-добре да му кажем всичко.