- И имахте намерение да направите това онази вечер в Кинрос?
Абът кимна.
- Франк каза, че не искал да предупреждава Гейбриъл за идването си, за да не се раздрънка. Шофьорът на Франк го докара до Нюкасъл - отскоро работя с няколко тамошни дъщерни фирми - и двамата пристигнахме заедно в Единбург. Отседнахме в „Балморал“, а после тръгнахме към Кинрос. Познавах навиците на Гейбриъл. Той беше точен като часовник. Знаех, че мога да го пресрещна на излизане от кръчмата и да тръгна с него по пътеката към къщата му. А Франк щеше да ни чака на пейката.
- Защо такива усложнения? Нали сте можели просто да отидете в къщата на Гейбриъл?
Абът изсумтя презрително.
- Защото Франк е публична фигура. Мисли, че където и да отиде, всички го разпознават. Беше ужасен да не би някой да го види и да си зададе въпроса какво прави там. Казах му, че няма такава възможност, но той упорстваше. Разбира се, сега осъзнавам защо не е искал да се видим с Гейбриъл в къщата. Не е искал да оставя следи.
- Имал е намерение да убие Гейбриъл от самото начало?
Абът притисна пръсти към челото си в израз на мъка.
- Разбира се, тогава аз не осъзнавах това. Вярвах му. Той е член на Камарата на лордовете, за Бога! Познавам го, откакто бях дете. Защо бих помислил дори за секунда, че се кани да убие брат ми?
- И какво стана?
- Пресрещнах Гейбриъл на улицата, близо до кръчмата. Учуди се, когато ме видя, но аз му обясних, че съм довел човек, който иска да разговаря с него във връзка с произхода му. Това го развълнува много.
- Казахте ли му, че става дума за Франк?
- Не, казах, че го очаква изненада. Повървяхме около четвърт час по пътеката край езерото, а когато стигнахме до пейката, Франк вече седеше там. Гейбриъл се зарадва, когато го видя. Не беше го виждал от две или дори повече години. Двамата седнаха и започнаха да разговарят. Аз се върнах малко назад по пътеката, за да следя да не би по нея да се зададе някой. Стоях с гръб към тях. После чух изстрел и се обърнах. Франк се беше надвесил над Гейбриъл - той скри лицето си с ръце. Карен не можеше да повярва на начина, по който той представяше шока и скръбта си, макар че не би могла да обясни защо е така. - Не можех да повярвам.
- Какво каза Франк?
Карен знаеше, че трябва да движи разговора напред.
Абът смъкна ръце от лицето си.
- Беше абсолютно спокоен. Каза само: „Сега вече няма какво да ни трево-жи, Уил.“ Като че ли беше поправил счупен кран или нещо подобно. Приведе се пак над Гейбриъл и постави пистолета в ръката му. Забелязах, че беше с ръкавици. Бях в шок; в такова състояние на човек му правят впечатление странни неща.
- Можели сте да видите какво върши той? От мястото, на което сте стоели?
За миг той се запъна, почти незабележимо.
- Сигурно съм пристъпил по-наблизо, макар да не си спомням. Вижте, трябва да ми повярвате. Обичах Гейбриъл. През цялото си детство съм го приемал като брат. Грижех се за него, плащах училищните му такси. Плащах наема му, стараех се да не му липсва нищо.
- Честно казано, това, което е трябвало да наследи от истинската си майка, би покрило няколко пъти тези разходи.
Той стисна устни.
- Имах законно право върху всичко, което получих.
- Законно може би. А от морална гледна точка? Знаете, че сте откраднали парите на Гейбриъл. И не е ясно как би се произнесъл съдът, ако той решеше да ви съди.
- По онова време не знаех каква е истината. Научих я едва когато станах на двайсет и една години.
Карен го погледна по-скоро натъжено, отколкото гневно.
- Номерът не минава. Трябва да сте видели двете завещания още тогава. А от завещанието на Ели трябва да е ставало ясно, че желанието й е Гейбриъл да наследи нейното състояние, ако, когато тя почине, Каролайн вече не е между живите.
- Аз не измислям законите - възрази Абът. - По закон парите ми принадлежаха. Ще ми кажете ли кога ще арестувате Франк, за да си плати за това, което направи?
- Откъде се появи пистолетът?
- Как бих могъл да знам? Франк имаше всякакви контакти, не само в правителството.
- И вие нито за момент не сте докосвали оръжието?
- Не, нали ви казах. Нямах представа, че той носи оръжие. В основата на всичко беше Франк. Негова беше идеята да ви наблюдаваме, когато започнахте да душите около случая. Накара един от помощниците си да ви следи и да ни съобщава къде сте и какво правите. Франк мислеше, че ще се откажете, но ние не се отказахте, нали така? - горчивите думи се изплъзнаха от устата му, преди той да успее да се възпре.