Синклер мълчеше. Разбираемо, каза си тя. Казаното от нея не беше въпрос.
- Били сте на летището „Елстрий“ сутринта преди катастрофата.
Сега той я погледна изненадано.
- Това не е тайна. Навремето казах за това на полицията. Закарах Ричард и Мери до летището. Опитвах се да убедя Ричард да поддържа рубрика в моя вестник, затова си казах, че няма да е зле да му направя една малка услуга. Отидох да разгледам контролната кула с дамите и си тръгнах, още преди самолетът да бъде изкаран на пистата - той изкриви лице в неприязнена гримаса. - Новината за злополуката ме разстрои много. Макар |че по онова време вече не се виждах често с Ели, тя беше, както вие казахте, моя приятелка от много дълги години.
- Значи вие не сте поставили бомбата?
Синклер изглеждаше напълно слисан.
- Да не сте се побъркали? Разбира се, че не съм поставял никаква бомба. Те бяха мои приятели. Как... Как бих... Как е възможно изобщо да предпо-ложите подобно нещо?
- Длъжна съм да попитам. Така и никой не е бил осъден за убийството на приятелите ви.
Той поклати недоумяващо глава.
- Това е лудост. Затова ли изпратихте да ме домъкнат тук? За да отправяте възмутителни обвинения за нещо, случило се преди двайсет и две години?
- И друго много сериозно обвинение беше отправено по ваш адрес - каза Карен. - То няма връзка със самолетната катастрофа.
Синклер се намръщи.
- Е, ако е смехотворно като последния ви въпрос, значи няма от какво да се безпокоя.
- Уил Абът твърди, че вие сте убили Гейбриъл.
Синклер зяпна. Изражението, появило се на лицето му, говореше, че не е в състояние да повярва на ушите си. Ако се преструваше, този човек би могъл да кандидатства успешно в която да било голяма театрална трупа. Той изви врат, както недочуващите хора обръщат ухото си към говорещия.
- Били сте на летището „Елстрий“ сутринта преди катастрофата.
Сега той я погледна изненадано.
- Това не е тайна. Навремето казах за това на полицията. Закарах Ричард и Мери до летището. Опитвах се да убедя Ричард да поддържа рубрика в моя вестник, затова си казах, че няма да е зле да му направя една малка услуга. Отидох да разгледам контролната кула с дамите и си тръгнах, още преди самолетът да бъде изкаран на пистата - той изкриви лице в неприязнена гримаса. - Новината за злополуката ме разстрои много. Макар че по онова време вече не се виждах често с Ели, тя беше, както вие казахте, моя приятелка от много дълги години.
- Значи вие не сте поставили бомбата?
Синклер изглеждаше напълно слисан.
- Да не сте се побъркали? Разбира се, че не съм поставял никаква бомба. Те бяха мои приятели. Как... Как бих... Как е възможно изобщо да предположите подобно нещо?
- Длъжна съм да попитам. Така и никой не е бил осъден за убийството на приятелите ви.
Той поклати недоумяващо глава.
- Това е лудост. Затова ли изпратихте да ме домъкнат тук? За да отправяте възмутителни обвинения за нещо, случило се преди двайсет и две години?
- И друго много сериозно обвинение беше отправено по ваш адрес - каза Карен. - То няма връзка със самолетната катастрофа.
Синклер се намръщи.
- Е, ако е смехотворно като последния ви въпрос, значи няма от какво да се безпокоя.
- Уил Абът твърди, че вие сте убили Гейбриъл.
Синклер зяпна. Изражението, появило се на лицето му, говореше, че не е в състояние да повярва на ушите си. Ако се преструваше, този човек би могъл да кандидатства успешно в която да било голяма театрална трупа. Той изви врат, какго недочуващите хора обръщат ухото си към говорещия.
- Какво?
- Уил Абът твърди, че вие сте убили Гейбриъл.
Синклер потрепери театрално. Карен никога досега не
беше виждала някой да прави това по време на разпит.
- Трябва да съм се озовал в роман на Кафка - каза той. - Това е лудост.
- Гейбриъл се опитвал да състави родословното си дърво. Ако е откриел истината за произхода си, това би ви поставило в изключително неудобно положение.
- Така е. Би се отразило зле на личния ми живот - каза той с крива усмивка. - Но през последните години светът много се промени. Иронията е там, че подобно разкритие би могло, колкото и абсурдно да звучи, да се отрази положително на начина, по който гледат на мен определени среди. Дъщерите ми биха се развеселили много. Госпожо главен инспектор, аз далеч не съм съвършен, но наистина се опитвам да се придържам към своите християнски принципи. Мисля, че „Не убивай“ е една от по-лесните за спазване Божии заповеди.
- Така казвате вие. Но все пак имате репутация на безжалостен противник. Пожелавате журналистите на ближния, ако не жените им - тонът на Карен изобщо не беше шеговит.