- И кога се предполага, че съм извършил убийството?
- Миналата неделя. Някъде между десет и петнайсет и полунощ.
Той отметна глава назад и се разсмя. Опитвайки се да се успокои, той й се извини задъхано.
- Нямате представа... - и отново се разсмя.
- Ами обяснете тогова.
Той се овладя.
- Наистина дойдох тук от Нюкасъл заедно с Уил. Имахме делова среща в Нюкасъл, за да обсъдим реклама на новата му фирма, „Спартаккшър“ на моя онлайн платформа. Тръгнах към Единбург, защото имах няколко срещи тук в понеделник. Уил искаше да продължим обсъждането, да изясним някои де-тайли. Предложи да ме докара и аз се съгласих. Двамата отседнахме в „Бал-морал“. Той каза, че смята да прескочи до Кинрос, за да види Гейбриъл. Аз му казах, че мисля да си легна рано. Разделихме се във фоайето.
Синклер сви рамене.
- Излъгах го. Всъщност тази вечер имах среща. Абсолютно поверителна среща.
- Ще се наложи да кажете нещо повече.
- Разбирам. Вероятно знаете, че позицията на моите вестници и управля-ваните от мен уебсайтове беше дълбоко враждебна по отношение на привър-жениците на независимостта на Шотландия по време на референдума.
Има си хас, Шерлок.
- Забелязала съм доста злостни публикации.
- За съжаление стана ясно, че госпожа Стърджън и нейните националисти имат солидни позиции както в Шотландия, така и в Уеетминстър. Нашето отно-шение се отразяваше зле на продажбите ни. Затова си уговорих среща с един заместник-министър и двама високопоставени представители на Националната партия, за да обсъдим условията, при които ние бихме смекчили тона.
Като за алиби, това беше желязно. Ако казаното беше истина.
- Ще ми трябват имена.
- Няма да ги кажа на глас. Разговорът ни се записва - той извади от вътреш-ния джоб на прекрасния си сив костюм малък бележник и писалка. Надраска няколко реда на една страница, откъсна я и й я подаде.
Карен, която не се интересуваше особено от политика, разпозна имената. Така си беше - алибито беше наистина желязно. Не можеше да си представи никакви обстоятелства, при които тези трима души биха защитили единодушно Франк Синклер.
- И те ще потвърдят?
- Предполагам, с нежелание. Но ще ги помоля за разбиране - той се приведе напред и облегна лакти на масата. - Нямам никаква представа кой е убил Гейбриъл, ако някой го е убил. Но наистина не съм аз.
- Видяхте ли се отново с Уил Абът по време на престоя си тук?
- Срещнахме се сутринта на закуска. Попитах го как е Гейбриъл. Той отговори, че се притеснявал да не би Гейбриъл да изпадне пак в някоя от своите кризи. Че му се видял потиснат. Че се измъчвал много заради някакъв свой приятел от Мианмар, който бил жертва на преследване. Честно казано, разговорът не се различаваше по нищо от всички останали разговори, които съм водил с Уил за Гейбриъл, Не се заслушах много внимателно - той замълча, челюстта му се задвижи ту на едната, ту на другата страна. - Вие... Мислите ли... Уил заподозрян ли е?
- Малко повече от просто заподозрян - отвърна Карен. - Постара се много да прехвърли вината върху вас. Не е знаел за уговорката ви. Ако просто бяхте отишли да си легнете в хотелската стая, можеше да ви бъде трудно да се измъкнете от положението. Само още един въпрос - Уил каза, че сте наредили да ме следят. Защо?
Той сви рамене, отхвърляйки въпроса като незначителен.
- Не знаех коя сте и каква игра играете. Исках да се уверя, че не кроите нещо нередно. Много хора се опитват да ме натопят. Както установихме с вас току-що - допълни той жлъчно,
Карен се мушна внимателно под завивката. Разнообразните й болки бяха притъпени от лекарствата. Не помнеше някога да се е чувствала толкова уморена. Ривър, повикана от Джей- сън, беше в дневната с лаптопа си, получила инструкции да буди Карен на всеки два часа.
- Пожелавам ти успех в начинанието - бе казала Карен, излизайки от банята след душа, който вместо да я ободри, я приспа окончателно.
Има различни начини да се служи на правосъдието, мислеше си тя. Понякога откриването на отговора беше достатъчно. Никой не можеше да обвинява ченгетата, водили първоначалното разследване на убийството на Тина Макдоналд. Дори да бяха разбрали, че билетът от метрото не е бил неин, това нямаше да ги отведе доникъде. Доказателствата, помогнали да се открие кой е убиецът, тогава просто не са съществували. Още трима души трябваше да бъдат отнесени от ужасна, нелепа смърт, преди ключовото доказателство да й падне в ръцете. Разбира се, по-удовлетворяващо би било Гари Форман да се озове зад решетките. Но поне родителите на Тина имаха отговори на въпросите си, а освен това им беше спестена необходимостта да преживеят повторно онези ужасни дни, което би се случило, ако имаше процес.