Сега медицинската сестра се поддаде на изкушението и започна да откровеничи.
- Бяха покрусени, но като че ли не бяха изненадани. Сякаш са били примирени с мисълта, че нещо ще се случи с момчето им. Майка му беше подчертано по-разстроена. Баща му... имах чувството, че беше по-скоро ядосан, отколкото натъжен. Но имайте предвид, това често се случва с мъжете. Не знаят как да изразят чувствата си, затова се крият зад привидна суровост.
Карен си спомни, че Фил се държеше именно така пред хората. Но когато оставаха насаме, нещата напълно се променяха. Тогава той намираше думите, с които да анализира реакциите си спрямо останалите и положенията, в които изпадаше по време на работа. Скритата му чувствителност беше ключът към успеха му в отдел „Превенция на тежки престъпления“, успех, който в крайна сметка му струва живота. Карен се откъсна с усилие от тези мисли и се съсредоточи върху думите на сестрата.
- Но имах съвсем ясното усещане, че в неделя вечер той просто едва дочака момента, в който можеше да си тръгне. Беше притеснен. Попитах вчера майката дали ще дойде и той, но тя каза, че отишъл на работа. Имал нужда от нещо, с което да се занимава.
- А каза ли госпожа Гарви какво работи той?
- Нещо свързано с новото строителство долу, при гарата. Там, където ще има филиал на музея „Виктория енд Албърт“.
- А тя? Работи ли?
- Работела у дома, на свободна практика, така каза. Набира текстове и сваля фонограми.
- Това пък какво е? - Джейсън се беше приближил до тях.
Раздразнена от прекъсването, Карен поясни.
- Когато хората диктуват разни неща, или пък ако им трябват черно на бяло някое интервю или протокол от заседание, пращат записа на хора като Линда Гарви и тя го превръща в документ.
- Бреййй. Кой да знае, че и това било работа?
- А ти как мислиш, по какъв начин проведените от нас разпити се озовават в съда във вид на документи?
Безизразният му поглед беше достатъчен отговор.
- Никога не съм се замислял за това - каза той.
Карен насочи вниманието си отново изцяло към медицинската сестра.
- Значи има вероятност сега тя да си е у дома?
- Ами каза, че щяла да е вкъщи следобед, значи има възможност да я намерите там. Но не ми се вярва да може да ви каже нещо повече за злополуката.
Карен се усмихна.
- Трябват ни просто още малко подробности. Вие много ни помогнахте - тя хвана Джейсън за лакътя и го избута към вратата. - Време е да оставим тези добри хора, за да продължават да спасяват човешки животи, Джейсън.
„А ние самите да се хванем на работа, за да хвърлим ръчна граната в живота на други.“
В дома на семейство Гарви нямаше нищо необичайно, нищо, с което той да се откроява от съседните къщи на улицата в тихия жилищен квартал встрани от главния път към Пърт. Традиционната за Шотландия каменна къща-близнак с капандура, стърчаща на покрива. Там сигурно имаше една от онези тавански спални, където пресичането на стените и тавана под изненадващи ъгли сякаш съществува с единствената цел непредпазливите да си удрят главите. Карен се запита дали това не е стаята, в която е израснал Рос Гарви. От момчетата, израсли на подобни улици, се очакваше да ограничат младежкия си бунт до дребни жестове на неподчинение - да пийват крадешком по малко водка от бутилката в бюфета, да псуват пред баба, да изпушват по някой джойнт в стаята на приятел. Но не и да се натряскват до козирката и да крадат коли. Съседите сигурно примират от любопитство.
Освен, разбира се, ако някои от загиналите момчета не са от съседски семейства. Тогава атмосферата ще е друга. Отровена от желание за мъст, натегнала от укори и обвинения. За доброто на Линда Гарви Карен се надяваше жертвите на Рос да са живели в другия край на града. Каквото и да бе направил глупавият й син, вината не беше нейна. Що се отнася до Стюарт Гарви - ако лабораторните ДНК анализи бяха точни, той скоро можеше да има по-големи неприятности, които да ангажират мислите му и мислите на неговите съседи.
- Да започваме - каза тя.
Тръгнаха по входна алея, настлана със спретнато подредени каменни плочи, оградени с чакъл, добре почистен от плевели, а от двете й страни имаше по една съвършено овална леха, дребните нарциси и зюмбюли в лехите внасяха колорит в общата сивота. Карен позвъни и отстъпи малко назад, за да не внушава страх. Настана продължително мълчание. Тъкмо се канеше да позвъни отново, когато вратата се открехна едва-едва. В пролуката Карен видя тъмни кичури и едно синьо око с тъмни сенки под него.