Но що се отнася до Уил Абът, имаше само един начин да се постигне правосъдие - той да остане зад решетките до края на живота си. Карен беше - дълбоко убедена, че той е взривил онзи самолет. Но трябваше да се откаже от това обвинение. Никога нямаше да успее да то докаже. Но той трябваше да си плати, задето беше отнел живота на Гейбриъл.
Дотук най-добрият резултат от усилията й беше отнемането на свободата му. Беше обвинен в извършване на нападение, опит да възпрепятства работата на следствените органи и убийство. Нямаше съдия, който да го пусне под гаранция. Не и при наличието на доказателства, че е нападнал служител на полицията. Проблемът беше там, че това беше само временна мярка. Все още предстоеше дълъг път до момента, в който тя можеше да бъде сигурна, че съдебните заседатели ще го обявят за виновен поне за едно убийство. В сърцето си тя вярваше, че необходимото доказателство съществува някъде. И ако някой можеше да го намери, това беше тя. Правосъдието трябваше да се изпълни. По някакъв начин.
ЕПИЛОГ
Три месеца по-късно
Вървяха една до друга по алеята покрай Лийт - Карен и Ривър крачеха рамо до рамо в меката ранна вечер. Едва от седмица насам Карен чувстваше, че може да ходи така свободно, както преди Уил Абът да й счупи ключицата. Тя все още не беше възстановила напълно подвижността на лявото си рамо, но с всяка седмица физиотерапевтичните процедури й се удаваха по-лесно и диапазонът, в който успяваше да движи ръката си, се разширяваше. Озадачаваше я това, че успоредно с физическото й възстановяване започна да се възвръща и способността й да спи. Беше преоткрила възможността да си ляга в определено време и да спи, докато я събудеше будилникът.
Беше толкова стъписана от това, че отиде да се види с лекаря, който й беше казал, че няма последствия от нанесения й удар по главата. Той направи някои изследвания, изпрати я на скенер и заяви, че е здрава и състоянието й е напълно в границите на нормалното.
- За всяко нещо си има първи път - беше отбелязала сухо Ривър по този повод.
Така че сега Карен отново спеше по цяла нощ. Колкото и да е странно, нощните разходки почти й липсваха - онова кръстосване на улиците, което й помагаше да усети града. От друга страна обаче се наслаждаваше на свежестта на съзнанието, която следва след дълги часове непрекъснат сън. Настроението й също се подобри. По-лесно успяваше да се справя с Макарона, запазвайки хладнокръвие.
Бе успяла дори да съжали за миг Рос Гарви. Само за миг. Той беше излязъл от кома, за да узнае, че никога няма да проходи отново, че ще трябва да ползва памперси до края на живота си, сляп с едното око и глух с едното ухо. Говорните центрове в мозъка му бяха трайно увредени. Предстоеше дебат дали може да бъде изправен на съд за убийството на тримата си приятели.
Когато стигнаха до края на алеята и завиха по Дюк Стрийт, Карен не издържа. Досега беше потискала възторга си от изключителната новина, появила се в електронната й поща мигове преди да излезе от офиса си, за да се срещне с Ривър.
- Трябва да ти съобщя нещо - каза тя.
Ривър се извърна, доловила някаква особена нотка в гласа на Карен.
- Да не би Макарона да се пенсионира преждевременно?
- Дори по-хубаво от това.
- Трудно е да си представя нещо по-хубаво - Ривър хвана Карен под ръка. - Хайде, казвай.
- Днес следобед получих съобщение от лабораторията. Не знам защо им отне толкова време, но явно понякога става така. Открили са ДНК на Уил Абът по два от куршумите, убили Гейбриъл.
Ривър се закова на място и дръпна Карен така, че да застане с лице към нея, принуждавайки една възрастна жена да пристъпи несръчно встрани, цъкайки раздразнено.
- Не е истина! - възкликна тя.
- Истина е - Карен вече не можеше да се овладее - хилеше се като дете в сладкарница. - Спипахме го. Разобличихме го, хитрото му, арогантно, лъжливо копеле! Рут Уордло ще го разпъне на кръст. Никога вече няма да седи в прекрасната си стая за компютърни игри в къщата си в Нотинг Хил и да играе последната нашумяла игра на „Гленгейминг“.
Лицето на Ривър беше грейнало.
- Страхотна новина. Не виждам какво обяснение би могъл да даде на това.
Карен я дръпна със себе си и тръгна напред по улицата.
- Това беше последният удар. В добавка имаме и записите от камерите, които подкрепят твърдението на Франк Синклер, че са пристигнали двамата в Единбург, а после Абът е отишъл сам до Кинрос и се е върнал сам оттам. Освен това при претърсването на къщата му намериха сакото, което е носел тогава. Занесъл го е на химическо чистене, затова следите от изстрела са изчезнали. Но бяха открити микроскопични следи от ДНК на Гейбриъл дълбоко вътре в тъканта -сакото е било опръскано при изстрела.