- Нямам какво да кажа - гласът на Линда Гарви прозвуча рязко и високо. - Казах ви вече, няма да разговарям с вас.
- Аз съм от шотландската полиция - каза бързо Карен. - Не сме журналисти - и тя вдигна полицейската си карта, която вече беше извадила.
Веждата се смъкна по-ниско над окото, докато Линда се взираше в картата.
- О, извинете, помислих, че са дошли още журналисти - вратата се отвори по-широко, разкривайки останалата част от лицето й, изпито от мъка и сбръчкано от тревога. Беше ниска, пълна жена, облечена с черен панталон и розов мохерен пуловер. Разчорлената й, прекалено суха коса изглеждаше така, сякаш не си беше дала труд да я среши, след като е станала от сън. Тя въздъхна.
- Заповядайте вътре. Седнете. Искате ли чай или нещо друго?
- Не, благодаря - Карен влезе в дневна, също така спретната, като градинката пред къщата. Диван, две кресла, тук-там масички с дантелени покривчици, плазмен телевизор, окачен над камината - там, където предишните поколения са поставяли огледало или картина. В остъклен шкаф бяха подредени чаши и бутилки, а на една от лавиците имаше семейни снимки. Карен разпозна момчето, което бе видяла в болничното легло.
Карен и Хубавеца седнаха един до друг на ръба на коравия диван. Карен си каза, че на такава мебел няма как да седнеш тежко и отпуснато. Линда Гарви се поколеба за миг, после седна предпазливо на едно кресло, като че ли очакваше то да я ухапе. Кръстоса крака в глезените и вирна брадичка в опит за предизвикателно поведение в рамките на приличието.
- Вече говорихме с хора от полицията - каза тя. - Не сме имали никаква представа какво се е канел да прави Рос. На нас той каза, че ще спи при приятеля си Грант. Познаваме родителите на Грант, изглеждаха като напълно почтени хора, хора с чувство за отговорност. Нямахме никаква представа, че момчетата пият и ходят по клубове - тя поклати глава. - Той работи. Обучава се - лицето й се сгърчи, явно се бореше със сълзите. - Имаше дребни неприятности навремето, но мислехме, че всичко това е останало в миналото.
„Дребни неприятности“. И така можеше да се каже. Четиринайсетгодишният Рос Гарви се отдавал на приятното занимание да разбива градински бараки из целия Стратмартин*, вземайки всичко, което можел да отнесе. Свързал се с едно по-голямо момче, което разполагало с разнебитен микробус, и двамата продавали плячката на Рос в неделните утрини по пазарите, подреждайки я в отворения багажник, докато родителите мислели, че Рос играе тенис. Когато полицията най-сетне разкрила престъпните им занимания, Рос имал късмета да се отърве с предупреждение. Нямаше данни за начина, по който се беше измъкнал, но Карен бе готова да се обзаложи, че родителите му и училищните власти бяха застанали зад него. Официално не се беше замесвал в нищо противозаконно оттогава, но тя беше успяла да открие служител от местния следствен отдел, който бе казал, че Гарви е винаги „само на косъм встрани от всяка бъркотия“. Момчето се беше навъртало в периферията на дребната престъпност, и този начин на живот в крайна сметка го беше сдъвкал и изплюл. А тази благоприлична жена в своята благоприлична къща явно се беше насилвала да си затваря очите пред неизбежния ход на събитията. Карен си помисли, че не беше изключено тя да си е затваряла очите по отношение на съпруга си, също както го е правела и за сина си.
- Сигурно се тревожите ужасно за Рос - каза Карен. - Съжалявам, че ви безпокоя в такъв момент.
Линда разтегна устни в пародия на усмивка.
* Название на регион в графство Ангус в Шотландия, на север от Дънди. - Б. пр.
- Не мога да спя. Не мога да се съсредоточа върху каквото и да било. Постоянно се моля той да е добре, а после си казвам, че никога вече няма да бъде добре. Не и след като трима негови приятели му тежат на съвестта. А и ще го пратят в затвора, нали? И това ще бъде краят на всичко.
Поне в това отношение беше права. Карен се постара да добие съчувствено изражение.
- Аз всъщност не съм дошла заради катастрофата, която е предизвикал Рос - каза тя. - Ние със сержант Мъри работим в отдел „Студени досиета“ към полицията на Шотландия.
Това винаги звучеше по-добре от откровеното „Ние СМЕ отдел „Студени досиета“.
Линда стисна здраво ръце в скута си и се намръщи.
- Не разбирам.
- След катастрофата в болницата са взели кръвна проба от Рос, каквато е практиката. Необходимо е било да се направи анализ, за да сме наясно с нивото на алкохола в кръвта му по време на инцидента. В такива случаи в шотландската полиция се прави и ДНК анализ. Резултатите от този анализ се въвеждат за сравнение в националната база данни...