Линда въртеше нервно пръсти.
- Все още не разбирам - прекъсна я тя. - Да не се опитвате да припишете някакво престъпление на Рос? Защото той не е престъпник. Просто е млад и глупав - гласът й изневери. Опитваше се отчаяно да се убеди, но дълбоко в себе си съзнаваше, че е изгубила тази битка. - Правехме за него най-доброто, на което бяхме способни - тя стисна юмруци и в очите й блеснаха сълзи.
- Сигурна съм, че е така. Но ние не се интересуваме от Рос. Има непряко съвпадение между кръвната проба, взета от него, и проба, която е част от уликите за едно отдавнашно престъпление.
- Какво искате да кажете с това „непряко съвпадение“?
- прекъсна я отново Линда. Явно е от хората, които не са в състояние да дочакат края на обяснението, каза си Карен. Сигурна беше, че Стюарт Гарви никога не успява да си завърши несмущавано изреченията. - Какво е това отдавнашно престъпление?
- Знам, че е трудно да повярвате, но ДНК анализът доказва, че близък роднина на Рос е бил замесен в един случай преди много години, случай, който полицията не е успяла да разреши тогава - каза Карен.
- Но все още съхраняваме уликите — обади се Хубавеца в опит да помогне.
Линда поклати глава.
- Сбъркали сте адреса. Рос може да е постъпил зле, но това не означава, че ние сме замесени в нещо, случило се преди години.
Карен направи нов опит.
С науката не може да се спори, госпожо Гарви. Няма никакво съмнение в това, което доказват резултатите от ДНК анализа. Но преди да разговаряме със съпруга ви, трябва да задам на вас няколко въпроса.
- Това е смешно - запротестира Линда, изправи се и протегна ръка, за да се подпре на креслото. Лицето й бе изгубило всякаква розовина и тъмните сенки под очите й се очертаваха още по-ясно. - Имате някаква грешка. Моят Стюарт няма нищо общо с някакво си престъпление, което се опитвате да му припишете.
- Всъщност били ли сте вече женени с господин Гарви преди двайсет години? - намеси се отново Хубавеца. - Защо- то, ако не сте били женени, не бихте могли да имате никаква представа от онова, което може да е вършил тогава — той срещна унищожителния поглед на Карен. - Просто казвам.
- Не чувате какво ви говоря - каза Линда, повишавайки тон. - Не ме интересува какво казва вашата ДНК, тези неща нямат нищо общо със Стюарт. Ама че детективи сте и вие. Който и да е извършил това престъпление, това не е моят съпруг. И знаете ли защо съм толкова сигурна в това? Защото Стюарт не е баща на Рос.
9.
Първата мисъл на Карен беше, че явно Линда Гарви невинаги е държала толкова на благоприличието. Любовник ли е имала? Или е била самотна майка, когато се е омъжила за Стюарт Гарви? Не й се наложи да се чуди дълго.
- Рос е осиновен. Взехме го, когато беше едва на пет дни. Ние не сме негови биологични родители. Към когото и да сочи вашият ДНК анализ, това не е Стюарт - това значи беше обяснението защо момчето на снимката не приличаше на никого от родителите си. Тонът на Линда бе почти тържествуващ. След като в продължение на няколко дни всичко се бе обръщало против нея, тя най-сетне бе успяла да отбележи точка.
Карен се стъписа. Внезапно онова, което бе изглеждало като ясен път към разкриването на отдавнашно престъпление, се бе превърнало в многопластов проблем и тя нямаше представа какво да предприеме.
Този път Джейсън успя да я изпревари.
— Откъде? — попита той.
- Моля? - Линда изглеждаше объркана.
- Откъде го взехте?
- Частно споразумение ли беше или действахте чрез агенция? - поясни Карен.
Лицето на Линда се проясни.
- От една благотворителна институция. Мога да ви дам данните, но не знам дали още съществува - тя тръгна към вратата. - Ще потърся документите, знам къде са.
- Преди да се заемете с това, госпожо Гарви... - Карен също се изправи. - Знаете ли името на истинския баща на Рос?
Линда присви враждебно очи.
- Стюарт е истинският му баща.
Карен за миг се ядоса на себе си заради нетактичността - за такова нещо би насолила добре Джейсън.
- Съжалявам. Разбира се, имам предвид биологичния му баща.
Суровото изражение на Линда не омекна.
- Никога не са ни давали такива сведения. Не искахме да знаем. За нас Рос стана наше дете от мига, когато го поех в ръце. Не знам дори какво име му е дала майка му при раждането.
- А той никога ли не е поискал да знае? - попита Джейсън, изправяйки се на крака с усилие, сякаш осъзнал едва сега, че само той продължава да седи.