Сега, когато беше свикнала с работното натоварване и новите си колеги, беше време да помисли и за личния си живот. Колеги я бяха канили да пийнат по нещо навън, на рождени дни или на партита, когато някой напускаше службата. Бяха я канили дори да отидат по женски на мач на „Райт Роувърс“, за Бога! Като че ли й бяха малко мъките в службата. Но Джорсал обичаше личният й живот да е отделен от служебния.
Затова бе разпитала майка си дали някои от хората, които помнеше от ученическите си години, все още живеят тук. Можеше да се очаква, че много от тях не са напуснали Файф. Много местни жители не проявяваха склонност да се отделят от корените си. Тя помнеше една песен, която баща й пееше: „Всичко си имаме във Файф, чудно място за туристи.“ Доколкото си спомняше, текстът бе по-скоро мрачно сатиричен, но дълбоко в него бе залегнал непризнатият факт, че немалко местни жители приемаха припева за чиста истина. По тази причина Джорсал не се учуди, когато майка й изреди набързо пет-шест имена, без дори да се замисли.
Тя си спомняше всеки от тях. Момичета, с които се беше сприятелявала в началните класове, но нито едно от онези с които беше станала по-близка.
- Освен това и Карен Пири — Ета Кенеди заговори по-тихо, подчертавайки всяка сричка. - Чете ли за нея във вестниците?
Дори долу, на юг, беше невъзможно да пропусне тези новини. Убийството на полицейски служител беше достатъчно рядък случай, за да бъде широко обсъждано на първите страници на всички ежедневници и в повечето новинарски сайтове. Джорсал смътно си спомняше Фил Пархатка (беше в един скаутски отряд със сестра му), но преди да попадне на тези материали, не знаеше, че е живял с Карен Пири.
- Трябва да е било ужасно за нея - каза тя. Спомняше си ясно каква беше Карен като тийнейджър - устата, достатъчно умна, за да се измъкне дори когато възразяваше на учителите, малко пълничка. Винаги изглеждаше размъкната, дори в най-хубавите си дрехи в събота вечер. Джорсал харесваше Карен. Бяха приятелки, макар и не най-добри приятелки. Искрено се изненада, когато узна, че Карен, която нямаше слабост към чинопочитанието, е постъпила в полицията. Не можа да си го обясни, а после, когато замина да следва, двете постепенно изгубиха контакт.
Но сега бе възможно Карен Пири да е именно жената, с която можеха да се сближат. И двете наскоро бяха останали сами, макар и по съвсем различни причини. Като се вземе предвид това и някогашната им близост, можеха да се намерят достатъчно общи интереси, за да възникне приятелство. Затова, когато срещна по работа главен инспектор Джими Хътън, тя се поинтересува за Карен Пири.
- Добро момиче и добър полицай - бе казал той. Лаконичен както винаги. Това й харесваше у Джими. Въпреки че работата на неговия отдел понякога се засичаше с най-тежките аспекти на собствената й работа, той не го усукваше, прибягвайки до евфемизми и професионален жаргон. Когато някой мъж пребиеше партньорката си, Джими не говореше за проблеми с избухливостта. Казваше, че трябва да превърнат живота на гадните копелета в ад. А после той и хората му се заемаха да реализират тази закана.
Проучванията показваха, че мъжете, прибягващи до домашно насилие, обикновено водят живот, свързан с дребна престъпност. Извършваха такива дребни престъпления, които ги караха да се чувстват важни, но обикновено не привличаха особено внимание от страна на полицията. Джими и неговият отдел за превенция на тежки престъпления имаха различен подход. Преследваха всяко дребно нарушение толкова сурово и упорито, колкото им позволяваха възможностите. Веднъж беше дочула какво отговори Джими на някакъв насилник, който се оплакваше от полицейски тормоз.
- Разкарай се от нейния живот, и ние ще се разкараме от твоя - бе изръмжал той. И действително, мъжът се беше изнесъл в рамките на седмица.
- Това не е ли просто кратковременно отлагане на проблема? - бе го попитала тя.
- Ако всички отдели на полицията работят в синхрон, тези хора вече няма да се появяват - беше казал мрачно Джими. - Нулева търпимост и да няма къде да се скрият. Това е нашата цел.
Затова и Джорсал беше повече от склонна да приеме оценката на Джими за Карен. Беше сложила телефонния разговор с Карен някъде по средата на списъка си със задачи. Някой ден, скоро - така си беше обещала. Не беше предполагала, че Карен първа ще се свърже с нея. Джорсал седеше в светлия си офис, толкова малък, че приличаше на шкаф и всъщност се водеше като стая за разпити, но тя го бе окупирала в демонстративно противоречие с политиката на отдела, изискваща откритост на работните места, и четеше доклада на патолога за аутопсията на Гейбриъл Абът, когато стационарният телефон иззвъня.