- От шотландската полиция изтича информация като през сито. Въпрос на време е някой да надуши, че сме подновили разследването по случая и да продаде информацията на любимия си драскач от медиите. А ако нашият убиец е все още наблизо? Тогава може да реши да не рискува, а да отиде на място извън нашата юрисдикция - тя се усмихна кисело. - Има ли посолство на Еквадор в Шотландия?
12.
Реорганизацията, последвала създаването на самостоятелна шотландска полиция, се бе отразила добре на заместник-началника на полицията Саймън Лийс. Беше запазил чина си и бе получил малко, но заслужено повишение на заплатата. Беше успял да се отърве от неандерталците от Файф и да се установи в далеч по-цивилизования Единбург. С вродения му талант да управлява и ръководи това беше мястото, където можеше да блесне. Той наистина нямаше причина да се оплаква.
Но не беше съвсем така. Главен инспектор Карен Пири все още беше негова пряка подчинена. Мислеше, че ще се отърве от нея, когато се премести в Единбург. Но забележителните й успехи в разкриването на отдавнашни престъпления от студените досиета в полицията на Файф привлякоха вниманието на големите шефове и те избраха нея да ръководи националния отдел за студени досиета. Дори и след това тя щеше да създава проблеми на друг човек. После този друг човек получи инфаркт и наградата на Лийс за упорития му, арогантен кариеризъм беше да му възложат контрола над отдела за студени досиета.
Карен го вбесяваше. Тя не изпитваше никакво уважение към висшестоящите, отнасяше се с него с безразлично снизхождение, граничещо с нахалство, но по някакъв начин съумяваше винаги да не прекрачи границата, определена от чинопочитанието. Или по-скоро, докато той разкриеше, че е действала, без да търси съгласието му, тя успяваше да постигне нов успех, който я правеше недосегаема. Това беше най-лошото. Тя беше предизвикателно добра в работата си. Понякога действаше нестандартно, понякога рискуваше, при това много, но най-често всичко се увенчаваше с успех. При това с драматичен успех по случаи от онези, които медиите най-много обичаха. И всеки нов триумф на шибаната Карен Пири хвърляше отблясъците си и по шефа й, който бе принуден да се усмихва до безкрай, скърцайки със зъби.
Почти толкова вбесяващо беше и разкритието, че тя му е измислила прякора. Винаги си беше мечтал за някой от онези прякори, които бе чувал, докато се катереше нагоре в йерархията - Чука, Батман, Шерлок и така нататък. Но тя го бе осъдила на прозвището „Макарона“, по името на един традиционен шотландски сладкиш, който се прави от картофено пюре и пудра захар. Такъв прякор трудно би вдъхнал страх в сърцата на престъпници или подчинени.
Дразнещият международен отзвук на последния прочут случай, приключен от Пири, все още се трупаше в пощенската му кутия. И ето я пак при него, седнала отпуснато на посетителския стол, рошава, като че ли току-що ставаше от леглото, с изпомачкан костюм, който й беше малко широк. Или беше отслабнала, или се беше предала и бе почнала да купува по-широки дрехи. Но в погледа й нямаше и следа от объркване. Сините й очи гледаха спокойно и невъзмутимо, но той винаги се чувстваше като прикован от погледа й, сякаш тя можеше да види несигурността, която се криеше зад лъснатата му, добре поддържана фасада. Карен протегна крака и ги кръстоса в глезените.
- Няма да харесате това, което се каня да ви кажа - заяви тя.
Нищо ново, каза си Лийс,
- Каква откровеност, инспектор Пири.
- Няма смисъл да увъртам - каза тя. - Имаме много добра възможност да изясним един случай от 1996 година - жестоко изнасилване и убийство в Глазгоу. През уикенда попаднахме
на фамилно съвпадение на ДНК проба в нашата база данни. Но има проблем.
Какво друго би могло да има, щом тя беше замесена?
- Какъв?
Карен описа набързо основните характеристики на случая досега.
- Ако искаме да отбележим някакъв напредък, трябва да се доберем до регистрите на осиновяванията.
- И какво предлагате вие?
- Трябва да поискаме от съда разрешение за достъп до оригиналния акт за раждане на Рос Гарви.
Лийс въздъхна.
- Не можете ли да се справите с това сама?
Предположи, че надеждата му е неоснователна.
- Не и ако искаме да получим това разрешение. Няма да бъде лесно. Ограниченията, наложени от защитата на човешките права, ще бъдат пречка. А съдът ще иска и мнението на неговите осиновители.
Лийс изпухтя.
- Не може ли да избутаме делото набързо, без да искаме тяхното мнение?
Карен му отправи продължителен, замислен поглед.
- Дори да успеем, когато те разберат, последиците ще бъдат катастро-фални. Трябва ни адвокат, който познава добре законовата страна на осиновяването и всичко свързано със защитата на човешките права.