Лийс си представи превъртащи се цифри, като на касов апарат в анимационен филм.
- Звучи като нещо, което ще се отрази зле на бюджета.
Карен се поизправи на стола и се приведе леко напред.
- Ако съществуваше алтернатива, щях да ви предложа нея.
- Защо да не изчакаме да видим дали този крадец на автомобили няма да дойде в съзнание? А може пък да умре? Нали това би сложило край на всякакви приказки за човешки права?
Изражението на Карен стана по-сурово.
- Точно така. Можем да изчакаме и да видим дали Рос Гарви ще дойде на себе си или ще ритне камбаната. В един идеален от гледна точка на бюджета свят това би решило проблема. Но аз мисля, че работата е по-спешна, тъй като някъде в нашата система имаме изтичане на информация. Медиите научават за случаите, по които работим, в много по-начален стадий на процеса, отколкото бих искала. Понякога това работи в наша полза и се явяват свидетели, които навремето са мълчали по някаква причина. Но аз се безпокоя за престъпниците, свикнали с мисълта, че нещо им се е разминало. Когато чуят, че разполагаме с нови сведения, те ще си плюят на петите. Честно казано, ако бях на тяхно място, щях вече да съм си уредила фалшиви документи и да държа един сак багаж готов за спешни случаи. За щастие повечето злодеи не са чак толкова съобразителни.
- И така, защото при нас има изтичане на информация, за което вие очевидно знаете, но не сте се опитали да прекратите, отделът ще трябва да плаща огромни сметки за съдебен процес? - разгарянето на праведния гняв беше усещане, на което Лийс винаги се наслаждаваше.
Карен извърна очи към тавана.
- Повече от ясно е, че има изтичане. Знам, че не е от мен и съм готова да заложа пенсията си, че детектив Мъри не си урежда срещи с журналисти зад гърба ми. Следователно трябва да е някой от администрацията или от лабораториите в Гарткош. Контролът над тези две места не е мое задължение.
- И така да е, трябваше да споделите подозренията си с мен - Лийс я изгледа ядосано. Рядко му се случваше да открие пропуск в работата на Карен и с радост се възползваше максимално от случая.
Карен се усмихна насила.
- Съжалявам, сър. Не мислех, че има смисъл да ви губя времето, казвайки очевидни неща. Оттук нататък разчитам на вашия блестящ професионализъм. Но си остава фактът, че ние не знаем колко дълго ще съумеем да пазим в тайна подновяването на разследването по случая Тина Макдоналд. Особено като се вземе предвид, че смятам да започна да разпитвам хората, които са водили предишното разследване и свидетелите. Да не споменавам пък, че трябва да се говори и с близките на жертвата. Следователно трябва да задвижим въпроса. Трябва ми адвокат и трябва да представим случая пред съда колкото е възможно по-скоро.
Лийс изпъшка.
- Доколко сте сигурни, че ще получите желания резултат, ако дам съгласие за такива смехотворно високи разходи?
- Гаранции няма. Съществува и възможността в оригиналния акт за ражда-не да не е споменато името на бащата. Но от този документ поне ще разберем къде да търсим. Без него не разполагаме с нищо. А с него може да се сдобием с всички отговори, от които се нуждаем.
- Или с нищо.
- Това важи за работата по всички студени досиета. Ако направите сравнителен анализ на разходите и ползите в началото на всяко мое разследване, счетоводителите биха получили нервна криза. Но вие знаете, че когато разкриваме стари престъпления, това не само слага край на неизвестността за приятелите и близките на жертвата, но и поставя нас в добра светлина. Повдига самочувствието на хората ни и аз мисля, че това няма цена - Карен го изгледа намусено.
- Все пак рядко си позволяваме такива разходи още в началото на разследването. Вижте, наш казахте, че случаят е необичаен. Не можете ли да намерите адвокат, който да се заеме с него без възнаграждение? Само за престиж?
Карен въздъхна.
- Не може да се говори за никакъв престиж. Делото ще се гледа при затворени врати. Разберете, хората ще научат, че отново се занимаваме с този случай. И роднините на Тина
Макдоналд, и медиите ще ме обсаждат. Наистина ли искате да им кажа, че не предприемаме нищо по случая, защото вие не искате да одобрите съдебните разноски?
Лийс въздъхна. Както обикновено, тя го беше притиснала в ъгъла.
- Добре - изръмжа той. - Но да не наемете някоя знаменитост.
Карен стана, грейнала в усмивка.
— Тогава да се хващам на работа.
И преди той да успее да каже нещо, тя вече бе напуснала стаята с удивителна бързина. Лийс стисна здраво клепачи. Един ден, обеща си той, един ден ще се отърва завинаги от Карен Пири.