13.
Понякога атмосферните условия възпираха Карен от нощните разходки, с които се приспиваше. Сега бе такава нощ. Остър източен вятър нахлуваше от Балтийско море и режеше през дрехите като нож за дране на кожи, понесъл ледени капчици дъжд, които жилеха като летящи листа коприва. Тя можеше да кръстосва града с нощните автобуси, но знаеше от опит, че това не удовлетворява нуждата й от движение. Вместо това си направи чай и се разположи пред лаптопа си. Беше картина, излъчваща топлота и уют. Но ако удобствата я накараха да се отпусне прекалено много, достатъчно беше само да извърне глава и пред нея се разстилаше морето, белите гриви на високите вълни, разбиващи се във вълнолома, вдигайки стълбове пяна. Човек можеше да гради стени, за да се предпази от дивата природа, но не можеше да пренебрегва съществуването й.
Тъй като споменът за днешната поява на инспектор Ноубъл бе все още пресен в съзнанието й, Карен реши да провери какво може да открие за убийството през 1994 година, което явно бе станало причина Гейбриъл Абът да загуби душевното си равновесие. По онова време Карен бе още ученичка, затова събитието не я бе впечатлило така, както би станало, ако беше вече на работа в полицията. Но тя помнеше самолетната катастрофа в пограничните земи, помнеше и шокиращото разкритие, че не става дума за обикновена злополука, а самолетът е бил взривен от терористи.
Ужасът от експлозията, унищожила самолета на „ПанАм“ над Локърби шест години преди това, по онова време беше още жив в съзнанието на хората. Съчетанието от думите „самолет“ и „тероризъм“ през 1994 година беше достатъчно, за да предизвика надигането на вълни от паника в общественото съзнание. А след като излетял от Северна Ирландия хеликоптер ,Чинук“ на Кралските военновъздушни сили с двадесет и петима старши служители на разузнаването се взриви в небето, няколко седмици след взривяването на малкия самолет, пресата в цялата страна се впусна в истерични филипики срещу ИРА и всичко, сторено от тях. Някои от коментаторите намекваха, че нито един човек, избрал въздушните пътища, не можеше да се чувства в безопасност. Но поради липса на по-подробна информация темата скоро отпадна от първите страници и се озова в дългия списък на „Неприятностите, които най-често се случват някъде другаде“.
Карен написа в търсачката думите „Каролайн Абът самолет“. На първо място в списъка на отговорите беше една страница от „Уикипедия“. Можеше да започне и оттук. Беше привикнала да приема с голяма доза здравословен скептицизъм всяка информация, която й попадаше. За полицейски служител винаги бе по-добре да се съмнява във всеки източник на информация, отколкото да се подвежда от привидности.
Въздушен превозвач
частна компания
Регистрационен номер
G-JPST
Начална точка на полета
летище „Елстрий", Обединено кралство
Дестинация
летище Файф, Обединено кралство
На 5 май 1994 самолет „Чесна 182 Скайлейн" експлодира във Въздуха над един хълм при Глендиърг, близо до Галашийлс, в пограничните земи на Шотландия. Самолетът е бил на път от „Елстрий" към летището на файф край Гленротес/1/. От четиримата души на борда, сред които и бившият министър за Северна Ирландия, членът на парламента Ричард Спенсър, телевизионната водеща Ели Маккинън и Каролайн Абът. импресарио в Уест Енд, не оцелява нито един.
Самолетът (редактиране)
Взривеният самолет е бил „Чесна 182 Скайлейн", номер на опашката G-JPST, регистриран в Обединеното кралство, произведен през 1975 г. Към датата на злополуката самолетът е имал общо 4 845 часа полетно време и 4 352 цикъла/2/
Катастрофата (редактиране)
„Чесна"-та излита в 10.17 ч. местно време от летище „Елстрий", с дестинация летището на Файф в Шотландия. Полетът протича спокойно до мига, в който, без всякакво предупреждение, по сведения на очевидци самолетът се взривява в огнено кълбо над един хълм при Глендиърг, близо до голф-игрището на Галашиълс край шотландската граница. Горящите останки били разпилени на голяма площ. /3/ Няма оцелели от взрива.
Жертви (редактиране)
Четиримата души в самолета /пилотът Ричард Спенсър и тримата пътници/ загиват при злополуката. Няма жертви на земята.
Екипаж:
Пилот: Ричард Спенсър, член на парламента
Пътници:
Мери Спенсър, съпруга на пилота
Каролайн Абът, театрален импресарио
Ели Маккинън, телевизионен водещ и писател
Разследване (редактиране)