Проведено е разследване от страна на Отдела за разследване на въздушни злополуки /ОРВЗ/. от полицията на Лодиан и Пограничните земи, подпомогнати от Националния за безопасност на транспорта, фирмата-производител на самолети „Чесна" и канадската фирма-производител на двигателя, „Прат&Уитни".
Отделът за разследване на въздушни злополуки представя официалния си доклад на 4 януари 1995 г. Заключението гласи, че разпадането на самолета във въздуха се дължи на задействането на взривно устройство, което става причина за експлодиране на двигателя. Взривното устройство е било от вид, често използван за терористична дейност/4/.
Разследването на смъртта на четирите жертви, първоначално определена като злополука със смъртен изход, започва на 31 януари 1995 г. в Единбург. Приключва на 10 февруари със заключение, че и в четирите случая става дума за убийство.
Карен сравни данните с още няколко новинарски публикации за катастрофата. На пръв поглед нищо не подлежеше на оспорване. Следващата й стъпка беше да проследи развоя на събитията в репортажите, отправянето на различни обвинения, до утвърждаването на окончателната версия за случилото се. Продължи да се рови из поредица архивирани вестникарски статии, както и произволни публикации на привърженици на теорията на конспирациите, маниаци на тема авиация и фенове на Ели Маккинън, които явно все още скърбяха за нея.
Картината, която започна да се изяснява пред очите й не беше особено сложна. Ричард Спенсър, четиридесет и девет годишен, беше работил като пилот на пътнически самолети, преди да влезе в парламента, и запазил пилотския си лиценз и след като станал депутат. Държал частния си самолет, четири- местен едномоторен "Чесна", на малкото летище „Елстрий“ в Северен Лондон, на няколко мили от дома, в който живеел със съпругата си Мери, четиридесет и четири годишна, и двете им деца - четиринайсет годишната Клоуи и десетгодишния Гай. Ричард обичал да лети и го правел винаги, когато имал възможност. Редовно ползвал "Чесна“-та за пътуванията си между Лондон и избирателния си район в Бирмингам.
В този случай двамата с Мери летели за Шотландия, за да присъстват на сватбата на бивша състудентка и приятелка на Мери. Ели Маккинън и Мери също били приятелки от студентските години и когато Мери разбрала, че Ели и Каролайн също са канени на сватбата, ги поканила да тръгнат с нея и Ричард, както става със стари приятели. Освен това Каролайн имала намерение да посети малкия си син Гейбриъл, който учел в интернат близо до Пърт.
Потеглили в хубаво време и минали всички пунктове от маршрута на север без инциденти. И после, внезапно, самолетът избухнал в пламъци над един хълм в Шотландия. Потресените очевидци описвали огромна огнена топка, падаща от небето.
Тъй като Ричард известно време бил министър за Северна Ирландия и се изказвал твърдо против терористите от всякакъв вид, съмненията за терористичен атентат се разгорели като горски пожар в пресата. Говорело се, че в самолета било поставено някакво взривно устройство. Вероятно с таймер.
Надигнало се и очакваното възмущение в предсказуеми части от медийното пространство. Как било възможно самолет на човек, за когото можело да се предположи, че е потенциална мишена на терористи, да не бъде проверяван за саботаж? Това ли заслужавали нашите политици в отплата за работата си? Трябвало ли невинни хора да плащат цената за слабостите на службите по безопасността и полицията? И така нататък. Карен също си бе задавала подобни въпроси, докато не попадна на няколко абзаца, заровени някъде из материалите по случая, публикувани в „Телеграф“. Малкият хангар, където стояла обикновено "Чесна“-та, бил заключван, имал алармена инсталация и бил проверяван два пъти в денонощие от полицията. Летището нямало нивото на сигурност, обичайно за пътническо летище, но там патрулирали охранители, а нямало и никакви следи от влизане на нарушители.
Това все още не означава, че е нямало някакво нарушение, каза си Карен. Просто то не е било явно. Някой може да е бил купен; охранителите може да не са проверяваш достатъчно старателно. Съществуваха много възможности. Няма непробиваема защита, ако някой иска достатъчно силно да я пробие.
Тя стисна горната част на носа си, за да спре изненадващо появилите се сълзи. На този етап от търсенията си тя би се обърнала по обичая си към Фил, за да му разкаже какво е прочела и да обясни разсъжденията си. Не че не можеше да обмисля всичко това и сама, но разговорът винаги й помагаше да изясни мислите си. А тъй като умовете им функционираха различно, той успяваше да забележи някоя дреболия, която й беше убягнала.