Карен се завъртя на стола и впери поглед в бурното море. В такива моменти чувстваше липсата на Фил като физическа болка в гърдите си. Стягаше я болезнен пристъп на мъка и гняв, който заличаваше всичко останало. Беше чувала други хора да казват, че ги боли сърцето, и винаги бе приемала това като метафора. Сега вече знаеше, че не е така. Сведе глава, прокара рязко ръка по устните си и се обърна обратно към монитора, откъдето Ричард Спенсър й се усмихваше с добре пресметнатата любезност на човек, който съзнава, че иска да спечели гласа ви. Преливащ от благонадеждност, подправена с отзивчивост. Напомняше й на актьора, който изпълнява ролята на инспектор Лестрейд в „Шерлок“. Запита се дали, ако Спенсър не беше загинал, това щеше да му бъде от полза.
Политическата кариера на Спенсър беше обект на най-голямо внимание, анализирана, за да се разбере защо точно той би бил на прицела на ИРА. Очевидно според преобладаващото мнение той не е бил подбран заради някакви специални прояви като министър, колкото заради факта, че хобито му го е превръщало в лесна мишена за разлика от предпочитанията на другите му колеги.
Разбира се, мъченическата му смърт го беше превърнала в светец. Първокласен представител за избирателите си, представител на прогресивното крило на партията си, любящ съпруг и нежен баща. Карен се запита каква ли част от това беше заблуда. Би се обзаложила, че щеше да придобие съвсем различна представа за образа му, ако бе разпитала същите хора седмица преди смъртта му.
Кариерата на Ели Маккинън като популярна телевизионна водеща също й бе спечелила сериозен дял от вестникарските колонки. Беше започнала като една от четирима весели тийнейджъри, водещи в събота сутрин готварска програма за деца, но качествата й на звезда помогнали да се открои и тя скоро била поканена да участва в любимото детско шоу на нацията, следобедната програма „Всички на борда!“ Ели скоро се превърнала в основен водещ и работела в шоуто вече от дванайсет години, когато се случила катастрофата. Била е буйна и жизнена, широката й усмивка била също толкова запазена марка като физиономиите на Ант и Дек*.
* Антъни Мак Партин (род. 1975) и Деклаи Донъли (род. 1975), английско комедийно дуо, телевизионни водещи, актьори и музиканти. - Б. пр.
Беше си изградила и допълнителна кариера като писател на детски приключенски книжки за трима братовчеди, които живеят в градче на южното крайбрежие, привличащо неестествено висок брой шпионски организации, въоръжени грабители, търговци на наркотици и похитители. Книгите бяха привлекателни със своята динамика, с нестандартния си хумор и своите ярки и жизнени илюстрации. Карен си спомни, че беше купувала поредицата за племенницата си. Доколкото си спомняше, ставаше дума за една по-весела, английска версия на „Лемъни Сникет“. В некролозите пишеше, че тя е внесла нов живот в детската литература; и Карен отново се запита дали коментарите нямаше да бъдат по-различни, ако тя бе жива.
За личния живот на Ели Маккинън не бе казано много. Беше живяла сама в Северен Лондон. Една подробност се споменаваше само в една статия - че двете с Каролайн Абът живеели в една сграда - голяма къща в Белсайз Парк, разделена на два апартамента. В същата статия се отбелязваше, че Ели била кръстница на по-малкия син на Каролайн, Гейбриъл. Като се вземе предвид каква е била работата на Каролайн в театъра, сигурно е било удобно да има наблизо някой, на когото да може да оставя бебето. Което вероятно е влошило допълнително нещата за Гейбриъл. В един ужасен следобед момчето е загубило едновременно майка си и жената, на която би могло да разчита да я замести. Двойна беда.
Каролайн беше трета поред по отделеното й място в материалите. Беше израснала в Единбург, учила английска литература и театрознание в Бристъл и си намерила работа като разпоредител в един театър в Уест Енд. Изкачвала се светкавично в служебната йерархия, подпомогната няколко пъти от щастливия случай. Когато навършила трийсет години, вече била мениджър на малък театър в едно от столичните предградия. Две години по-късно създала собствена продуцентска компания и само за година и половина вече уреждала постановки в Уест Енд. „Каролайн долавяше пулса на публиката“, беше казал един от съперниците й. „Завиждахме й за този нюх, с който безпогрешно разпознаваше пиесата, която би задържала задниците по местата в залата.“
Беше се омъжила за Том Абът, корабен инженер. Първият им син, Уилям, се родил през 1976. Десет години по-късно дошъл Гейбриъл. Работата на Том налагала да обикаля цял свят и да отсъства дълго. Друг приятел казваше: „След време Том просто престана да се прибира. Каролайн казваше, че починал някъде в Тайланд, скоро след раждането на Гейбриъл. Но не вдигна много шум около това. Тя не обичаше да коментира личния си живот.“