Выбрать главу

Карен кимна в знак на благодарност и продължи:

-       Работата е там, че от документацията не винаги личи към коя категория се числи даденият случай, тъй като всички се научихме да подбираме много предпазливо информацията, която въвеждаме. Като се вземат предвид изискванията на защитата за разкриване на информация, никой не записва на хартия, нито пък въвежда в системата данни за заподозрян, които в крайна сметка могат да провалят случая, ако се стигне до съд. Е, от кой вид беше случаят „Тина Макдоналд“?

Дъгуид я погледна бдително изпод вежди.

- Вярвайте ми, аз първи щях да ви кажа, ако по времето, когато приклю-чихме с разследването, е имало някой заподозрян. Но случаят беше истинска мистерия. А и поне доколкото ми е известно, убиецът не е повторил престъплението.

-       Или пък, ако го е направил, е внимавал повече с оставянето на материал за ДНК анализ.

Дъгуид кимна.

- Точно така. Но хората гледат криминални сериали по телевизията и си мислят, че извършителите на сексуални престъпления като това не са в състояние да се ограничат само с едно. Убедени са, че престъпниците посягат отново и отново, докато бъдат заловени, или умрат от рак, или се самоубият. Но ние знаем, че невинаги става така. Знаем, че има хора, които губят контрол и извършват едно-единствено ужасно нещо, напълно в разрез с характера им. И се ужасяват от самите себе си. Потресени са от онова, което са извършили. Но успяват да го преодолеят и никога повече не правят нищо подобно. Колко от студените досиета, по които сте работили, се отнасят до случаи, в които извършителят впоследствие не е извършвал нищо нередно - в продължение на десет, двайсет години или дори повече?

Карен въздъхна. Той беше прав.

- Има няколко — каза тя. — Понякога престъпниците реагират почти с облекчение, когато се появя със заповедта за арест.

- А има и такива, на които това никак не им харесва - измънка Джейсън с уста, пълна с кифла.

Дъгуид повдигна вежди.

-      Предполагам. Мисълта ми е, че ако това е първо съвпадение на ДНК проба, вие вероятно търсите човек, който не се е замесвал в нищо противозаконно през изминалите двайсет години. Или пък е мъртъв.

-      Или и двете - изтъкна Карен. - Сигурен ли сте, че няма човек, за когото някой от екипа ви е имал някакви подозрения?

Дъгуид поклати глава.

-      Щях да зная. В моя екип не пазехме нищо в тайна един от друг.

Карен дълбоко се съмняваше в това. Опитът й говореше, че всеки полицейски екип е истински сейф за тайни. А от време на време се случваше сейфът да бъде разбит с взлом и тайните да се разпилеят по пода. Каза си, че Андрю Дъгуид е от хората, които имат нужда да вярват на собствената си пропаганда. Предполагаше, че той наистина не знае нищо, но това не означаваше, че няма нищо за научаване.

-      Имате ли нещо против да се свържем с някои от предишните ви подчинени, за да проверим дали те не са попадали на нещо, което тогава да са приели за прекалено незначително, за да си губят времето с него?

За миг й се стори, че той ще се засегне. Напрегна се, ръцете му стиснаха коленете.

-      Не, разбира се. Но имайте предвид, съмнявам се, че някой от тях все още работи в полицията. През последните пет години съм бил на безброй празненства по случай пенсиониране. И на много погребения. През последните няколко години изпратих в последния им път половин дузина мъже, които бяха по-млади от мен. Кевин Синклер, който се занимаваше с доказателствените материали по случая Тина Макдоналд, имаше рак на червата. Джим Браун, който координираше дейностите в повечето мои разследвания на убийства, почина, ко- гато беше на поход в националния парк Кеърнгормс. Инфаркт. Там Смарт, който отговаряше за разпитната документация - на него пък черният дроб сдаде багажа. Кени Макгрегър, който водеше кучетата-следотърсачи - и той си отиде. Всички са вече в голямата небесна кръчма - погледът му помръкна, той въздъхна тежко и потри главата си с ръце. Карен си каза, че усещането сигурно е като че ли галиш плюшено мече.

-      Така е в нашата работа, дума да няма. Ние също загубихме неотдавна един колега - отбеляза Джейсън. Карен го изгледа невярващо. - Тежко е. Все едно, че губиш късче от себе си. Разговорите, които си имал с него насаме. Шегите, на които сте се смели заедно. Сега всички те са като отломки от миналото ти, загубени в безкрайността.

-      Така е - Дъгуид го удостои с усмивка, а хладината в погледа му се стопи. - Но ако някой все още е на разположение, проверете в отдел „човешки ресурси“, те имат данни за връзка, дори да е само адрес, на който да се изплаща пенсията.

Стана й ясно, че тук няма да научи нищо повече. Карен изказа учтиво благодарностите си и сложи край на разговора. Изправи се, изненадвайки Джейсън, който тъкмо бе захапал трета кифличка. Той тръгна припряно подир нея към вратата, ронейки трохи и мънкайки нещо на сбогуване. Карен вървеше с тежки стъпки пред него, свела глава, и не проговори, докато не се качиха в колата. После му се нахвърли.