- Точно така - потвърди Карен. - Може ли да отидем някъде?
Лиз вдигна пръст. Не й се искаше да прибързва с разговора.
- Само минута - обърна се към монитора и плъзна пръст към следващия запазен час. - Калъм?
Той спря да щрака с ножицата и я погледна.
- Какво има?
- Имаш ли нещо против да поемеш моя клиент в два часа? - ръката й, със съвършен маникюр, посочи Карен. - Това ще ми отнеме повече от четвърт час.
Калъм извърна очи към тавана.
- Мислех да прескоча до „Кембър и Джоунс“, за да си купя от онзи техен страхотен хляб със смокини и копър.
- Джийни ще отиде вместо теб, когато й остане малко свободно време - мимоходом Лиз си зададе въпроса какво се случва с мъжете в Шотландия.
Калъм въздъхна.
- Добре де. Но си ми длъжница.
Усмивката на Лиз можеше да послужи за нагледно обучение по неискреност.
- Джийни, вземи парите за хляба на Калъм от дребните. Отивам отзад и не искам никой да прекъсва разговора ми - най-сетне тя насочи вниманието си изцяло към Карен. - Елате с мен, инспекторе. Ще изпием по едно кафе на спокойствие.
Макар че всъщност една голяма водка с кока-кола би й се отразила по-добре.
Поведе ги към офиса в дъното - малка стая със странна форма, в която имаше няколко различни стола, а всяка хоризонтална повърхност беше отрупана с бъркотия от характерни за занаята вещи. В ъглите бяха струпани кашони с различни продукти, а в тясното ъгълче зад вратата блестеше нова кафе-машина. Лиз погледна за първи път стаята с очите на външен човек и се смути леко от царящия хаос.
- Заповядайте, седнете. Съжалявам за бъркотията. Всички усилия са насочени към поддържането на фасадата.
Карен се усмихна.
- Нещо подобно може да се каже за много от хората, които арестуваме.
- Кафе? Чай? - Лиз тръгна към машината. Искаше й се да не изпуска контрола над разговора - не, това не беше разговор, беше разпит, колкото и любезно да се опитваше да се държи тази жена.
- Няма нужда - отвърна Карен. - Но вие си направете кафето. Може ли да седнем?
Сядайки на ръба на един дървен стол с тапицерия от винил, Лиз осъзна, че вече е загубила битката. Кръстоса крака и подпря с дясната си ръка лакътя на лявата. После си припомни онова, което беше чела за езика на тялото, и сключи ръце в скута си.
- Да разбирам ли, че имате нови доказателства, които ви дават възможност да подновите разследването?
- Разследванията на неразкрити престъпления никога не приключват, Лиз. Нали нямате нищо против да ви наричам така?
- Не, нали така се казвам - тя успя да се усмихне леко.
- Та значи, разследването не е приключило и ние периодично преглеждаме документацията по неразкритите убийства.
- Значи това е просто рутинна работа? - Лиз изглеждаше разочарована. Нищо не можеше да върне Тина, но тя наистина би се радвала да види как някой губи свободата си заради това, което е сторил с нея.
- Ние не приемаме работата по нито един от нашите случаи като рутинна. Искаме да стигнем до резултат не по-малко, отколкото са го искали детективите, които са водили първоначалното разследване. Заболява ме сърцето, когато си помисля за убийците, останали на свобода.
Лиз се стъписа от дълбочината на чувството, което долови в гласа на Карен.
- Извинете. Не съм искала да кажа...
- Няма проблем. Но ние сме още в ранен стадий на работата си. Иска ми се да повторите отново всичко, което помните от онази нощ.
- Но аз давах показания навремето. Не сте ли ги съхранили?
- Разбира се. И най-вероятно Джейсън ще ги свери ред по ред с вас, за да ги потвърдите отново. Но сега бих искала да чуя какво е първото, за което се сещате, когато си спомните онази нощ.
Лиз забрави всичко четено за езика на жестовете и обгърна тялото си с ръце.
- Припомняла съм си всичко това милион пъти. Трябваше да останем заедно. Трябваше да не се изпускаме една друга от очи. Но когато стигнахме до онзи клуб, „Блубиърдс“, всяка от нас беше обърнала по няколко питиета и го бяхме ударили на веселба. Първоначално танцувахме всички заедно, но нали знаете как става? - тя извърна поглед.
- Значи всички започнахте да танцувате с други хора? С мъже?
- Да. Мари изчезна първа. Тя винаги забиваше бързо, нали разбирате? После Джен видя някакъв тип, когото познаваше от предишната си работа, и тръгна към бара с него да пийнат по нещо. Останахме само двете с Тина и двама мъже дойдоха да танцуват с нас. След две парчета отидох до тоалетната. А когато се върнах, Тина я нямаше — тя потръпна, пое си дълбоко дъх и се овладя.