- Но не може да се каже, че беше изчезнала или нещо подобно. През следващите два часа я мярвах няколко пъти, но честно казано, онзи тип, който ме сваляше, беше събуцил интереса ми, затова и не се стараех да я търся - Лиз сведе глава и почувства как познатото чувство на вина свива стомаха й. - А трябваше.
Карен повдигна едното си рамо.
- Не сте се уговаряли вие да я пазите. На всички ни се е случвало да излезем с приятели и да престанем да се интересуваме от тях, ако някой, когото харесваме, започне да ни ухажва. Такъв е животът, не бива да се упреквате за това - тя се усмихна успокоително. - А когато все пак я мярвахте, забелязахте ли дали тя е с някакъв определен човек?
- Всъщност не обърнах внимание. Съжалявам.
- И после, когато е дошло време да се прибирате, не сте могли да я намерите никъде? - погледът на Карен беше вперен неотклонно в нея. Напомняше на Лиз на погледа на учителката й по математика, когато я окуражаваше, че може да се справи и по-добре. И тя се справяше. По-добре от всички останали момичета от класа й.
- Потърсихме я, но не можахме да я намерим - тя вдигна ръка към устата си и загриза една кожичка до нокътя на палеца. - Казахме си, че е забърсала някого и се е прибрала с него. Така ни беше най-лесно, пък и по това време бяхме вече доста пийнали. Едва по-късно, на другата сутрин, когато се съвземах с чаша кафе, си казах, че това не е присъщо на Тина, да хукне с някакъв тип, с когото се е запознала в клуба. Но и през ум не ми минаваше...
- Как би могло да ви мине през ум? - Карен се пресегна през тясното пространство между тях и я потупа по коляното. - Вината не е била ваша, Лиз. Изобщо. Онова, което се е случило, няма никаква връзка с нещо, което сте направили или не сте направили.
На Лиз й се прииска да не се беше отказала от цигарите, закопня за удобството да има нещо, в което да се вкопчи и зад което да се скрие.
- С разума си го съзнавам, но дълбоко в себе си продължавам да се обвинявам. Обвинявам себе си, обвинявам и другите две - лицето й се сгърчи болезнено. - Ние вече изобщо не се виждаме. Мари и Джен напуснаха само след няколко седмици. Нова работа, ново начало. Никога не сме говорили за това, но според мен го направиха, защото всеки път, когато се видехме, това ни напомняше за станалото с Тина - тя се усмихна накриво, с усилие. - Тина беше очарователна. Винаги усмихната. Винаги се стараеше да помага на хората. Клиентите я обичаха - тя примигна силно.
- А когато се срещнахте в бар „Старбърст“, забелязахте ли някой да проявява особен интерес към вас?
Лиз поклати глава.
- Беше рожденият ми ден. И през ум не ни е минавало, че някой може да ни следи.
- Тина дойде последна, нали? Дошла е от спирката на метрото? Не забелязахте ли някой да влиза след нея?
Лиз я изгледа учудено.
- С метрото?
- Да, така е стигнала до бара онази вечер.
Лиз беше озадачена.
- Не разбирам кой ви е казал това. Тина никога не ползваше метрото. Страдаше от клаустрофобия. Избиваше я пот в асансьорите - тя забеляза как очите срещу нея се присвиха. - Не помня някой да ме е питал за това навремето - Лиз поклати глава. - Имах чувството, че разпитът ще продължи вечно, но питаха само за бара и за клуба по-късно. Действително,
всички бяхме слисани, но аз наистина не помня някой да ме е питал как Тина е стигнала до „Старбърст“. Това за метрото от моите показания ли го взехте?
Рижото момче изглеждаше объркано.
- Не съм сигурен. Но мисля, че не.
- Може и да не е важно - каза Карен. - А как тогава е дошла в бара? Може ли с такси?
Лиз не беше убедена.
- Тя не би харчила пари за такси, след като има автобуси. Най-вероятно е взела автобус №16 от спирката на Куийн Стрийт, той би я оставил точно на ъгъла до „Старбърст“. Това променя ли нещо?
Жената срещу нея се намръщи.
- Не виждам как би променило нещо. Но това е първият факт в противоречие със съществуващите документи, на който се натъкваме. Това винаги е подходяща изходна точка.
17.
Нощта отново беше ясна и студена, прозрачните повесма на облаците се влачеха пред тънкия сърп на новата луна. Учудващо много звезди се виждаха над устието на Форт, дори отблясъкът от светлините на града не можеше да им попречи. Карен нахлузи подплатените си ръкавици и потръпна, когато излезе от топлината на кооперацията, в която живееше, и студеният въздух я обгърна.
Поколеба се за миг, чудейки се коя посока да избере за среднощната си експедиция. Канеше се да се помотае из Стария град до замъка Холируд, но сцената на железопътната линия, на която бе станала свидетел преди няколко вечери, я беше заинтригувала. Питаше се дали е било случайно събиране или хората се виждаха редовно на това място.