Очевидно имаше само един начин да разбере.
Избрала своята цел, Карен тръгна по-бързо от обикновено по страничните улички на Лийт. Това вече не беше градът от „Трейнспотинг“, напомнящ на Дивия Запад; прекалено много хора бяха хвърлили големи суми за луксозни, модерни апартаменти като нейния, прекалено много бързо издигащи се млади професионалисти се бяха заселили в жилищните кооперации. Но малкото хора, които тя срещаше след полунощ по улиците, идваха сякаш от стария Лийт - градче на пияници и комарджии, уличници и наркомани, и на почтени, но бедни хора, които не са успели да се измъкнат оттук. Стара жена в розово пухено яке, с анцуг и мръсни маратонки, пресече Конститюшън Стрийт, за да избегне срещата с Карен, която се беше упътила към масивната Пиларс Хаус, строена в духа на неокласицизма, и прекия път към парка „Лийт Линкс“. Понякога Карен имаше чувството, че носи на главата си табела, на която примигват сините неонови букви на надпис „Полиция“.
Докато прекосяваше потъналите в мрак морави на парка към Ресталриг Роуд, тя обмисляше разговора си с Лиз Дънлийви. Бяха се уговорили на другия ден Джейсън да отиде отново в Глазгоу при Лиз, за да прегледат показанията й в подробности. Но на пръв поглед единственият проблем, свързан с тях, беше странният въпрос с какво Тина е пътувала от дома си до бар „Старбърст“. В полицейските архиви пишеше, че е отишла с метрото. Но в това отношение Лиз беше категорична. Тина по-скоро би тръгнала пеш, отколкото да ползва „Портокала с часовников механизъм“, както местните наричаха метрото заради ярко оранжевите мотриси, стрелкащи се под града като детски влакчета. Беше съвсем дребно разминаване, но Карен знаеше, че докато не си го изясни, то щеше да я дразни като счупен нокът, който се закача навсякъде.
Затова, когато се върнаха в Единбург, Карен отиде в офиса, за да види дали ще успее да разбере по каква причина в предишното разследване е била допусната тази грешка. Наложи й се да търси около час, но накрая откри онова, което я интересуваше, в списък на доказателствени материали, иззети от местопрестъплението, които не са били изпратени за лабораторен анализ. Не всичко се изпращаше в лабораторията; тестовете бяха скъпи и ако нямаше сериозно основание да се предполага, че дадена находка ще осигури важна улика, детективите я оставяха настрана. И там, сред всевъзможни боклуци, включени в списъка, се споменаваше и билет от метрото с дата от деня, в който Тина е била убита. Тя провери записките, приложени към списъка с доказателствени материали. Билетът за метрото бил намерен на земята, сред вещите, изпаднали от чантата на Тина, когато тя се скъсала при последния й опит за съпротива. Предположили, че билетът е бил на Тина. И никой не проверил дали предположението е основателно, тъй като начинът, по който Тина била пристигнала в центъра на града изобщо не изглеждал от значение. Тя не беше казала на приятелките си нищо, по което да се съди, че по време на пътуването й се е случило нещо необичайно, затова и никой не беше обърнал внимание на този момент. Усилията на детективите били съсредоточени върху по-късните часове, когато Тина е влязла в пряк контакт с убиеца си.
Карен нямаше представа дали това погрешно предположение има някакво значение. Подозираше, че не би имало смисъл да отправят по „Краймуоч“* молба евентуални свидетели на пътуването на Тина в автобус преди двайсет години да се обадят в полицията, дори ако успееше да убеди ръководството да финансира подобно нещо. Понякога подръпването на висяща нишка в студено досие водеше до разплитане на кълбото и разкриване на истината; понякога обаче възелът се затягаше още повече. Тя имаше чувството, че тази следа няма да я доведе до ясно решение. Нюхът й подсказваше, че всичко в този случай води до проблеми.
* Предаване на Би Би Си, представящо материали за прочути неразрешени престъпления, отправяйки към зрителите предизвикателството да се опитат да разкрият извършителя с помощта на наличните доказателства. - Б. пр.
Така или иначе, точно сега нямаше какво да направи по този въпрос. Може би това щеше да бъде и без значение, ако успееше да получи желаното на делото утре. Карен беше намерила адвокат, който познаваше отлично правната страна на осиновяването и двамата бяха успели да убедят един служител в съдебната канцелария да ги включи в утрешните изслушвания. Може пък да успееше да приключи всичко до края на седмицата. Може би най-сетне щяха да имат отговор на въпросите на семейство Макдоналд. Макар че надали нещо би могло да поправи щетите, които им беше нанесло изминалото време.