Карен мина през проверката на пропуска, после се упъти към кафенето на адвокатите. Колин Семпъл вече беше тук, оставил капучиното и кифлата си до папките, които проучваше задълбочено. Докато тя чакаше своето „американо“, го гледаше как яде и пие механично, без да откъсва поглед от документите. Рядко си беше имала работа с адвокати по семейни дела, но със Семпъл се беше запознала преди няколко години във връзка с едно сложно дело за отвличане. Беше впечатлена от неговата интелигентност и от способността му да се ориентира бързо в сложни ситуации, но най-вече ценеше присъщите му спокойствие и дружелюбност. През годините беше срещала достатъчно адвокати, които очевидно поставяха малко над себе си единствено Бог. Възможността да работи със Семпъл беше приятно разнообразие.
Взе кафето си и отиде да седне срещу него. Едва тогава той вдигна поглед, видя я, избута стола си назад и се изправи с усмивка. Поради дълбоките бръчки в ъгълчетата им кафявите му очи сякаш надничаха през тесни процепи. Беше висок мъж, едър, с отпуснати тлъстини. С разрошената си руса коса винаги напомняше на Карен на бордър териер, нуждаещ се от подстригване. Семпъл беше облечен в обичайната си униформа - безукорно ушит костюм с жилетка, искрящо бяла риза и виолетова папийонка в тон с подплатата на сакото и с кърпичката, подаваща се от джобчето му.
- Добро утро, главен инспектор Пири. Трябва да ви благодаря, че ми осигурихте нещо толкова различно от обичайната работа - произнасяше звучно гласните, с префинения акцент, дължащ се на образованието в елитно единбургско училище.
- Радвам се да ви видя, господин Семпъл - двамата седнаха и Карен посочи документите пред него. - Какво е заключението ви?
Той вдиша дълбоко през нос, после издиша през пълните си устни.
- Положението е на кантар. Интересът на индивида срещу интереса на правосъдието - ако трябва да го формулирам съвсем простичко. Искането ни ще се гледа от съдия Абъркромби, за която подозирам, че може би ще е на наша страна.
- Това е добра новина.
- Опасявам се обаче, че има и новини, които не са толкова добри. Знам, надявахте се изслушването да мине бързо, за да не успеят опонентите ни да се организират. За съжаление обаче осиновителите са ангажирали адвокат, който ще пледира срещу нас. Въпреки че имаха малко време, те са успели да си осигурят услугите на Алегзандра Косгроув, която аз дълбоко уважавам - той плъзна върха на показалеца си по външния ръб на ухото си. - А тя има доста аргументи на своя страна. Затова вече не съм толкова уверен в успеха, колкото бях, когато разговаряхме вчера.
Сърцето на Карен се сви. Без ДНК. пробата не им оставаше нищо. Разминаването между автобус и метро нямаше да е достатъчно, за да оправдае продължаване на разследването. Разочарованието сигурно се беше изписало на лицето й, защото Семпъл се засмя, дълбок, басов смях, от който шкембето му се разтърси.
- О, маловерци!* - цитира той. - Не се отчайвайте, главен инспектор Пири. Все пак мисля, че може да победим - той погледна бързо часовника си и събра набързо документите. - Време е за шоу.
* Лука 12:28, Матея 8:26; 6:30 - Б. пр.
Докато пристъпваше към свидетелската банка, Карен си припомни, че голямата разлика между съдилищата, в които се гледат наказателни и семейни дела, е в периферната активност по време на процеса. Когато се гледаше наказателно дело, адвокати, секретари и административни служители влизаха и излизаха дискретно. Репортери се измъкваха от залата, за да изпращат последна информация - по електронен път в наши дни, - а после се връщаха, за да не изпуснат нещо от хода на делото. Хората от публиката влизаха и излизаха в зависимост от ангажиментите си. Но при семейните дела нещата стояха различно. Защитата на личното пространство беше поставена на първо място, затова и в залата присъстваха единствено хората, за които делото имаше някакво значение. А те искаха да чуят всичко.
Другата голяма разлика беше, че юристите не бяха маскирани като пришълци от седемнайсетото столетие. Нямаше перуки и роби, просто обикновени ежедневни дрехи. Е, не - винаги обикновени, поправи се Карен. Невъзможно бе да не забележиш Семпъл.
След като приключиха с встъпителната размяна на формални реплики, той започна да й задава въпроси, чиито отговори трябваше да аргументират искането им. Тя описа какво се е случило вследствие на катастрофата, предизвикана от Рос Гарви, обясни какво е значението на фамилното съвпадение на ДНК пробите, съдията се съгласи, че не е необходимо да бъде призован експерт по съдебна медицина, за да потвърди тези известни научни факти, а Карен от своя страна изтъкна, че невъзможността да идентифицира биологичния баща на Рос Гарви изключва всякаква перспектива убиецът на Тина Макдоналд да бъде изправен пред правосъдието.