Ето, отново ставаше дума за същото. От полицията на Шотландия изтичаше информация като през сито. Карен потисна въздишката си. Предполагаше се, че Макарона трябва да търси кой изнася информацията. Лошото беше там, че той не бе в състояние да се ориентира в собствения си кабинет без GPS навигация. А това затрудняваше допълнително работата на служителите, които влизаха в пряк контакт с обществеността. Хората не искаха да споделят поверителна информация, защото се бояха, че това ще има лоши последици за тях.
Съдия Абъркромби се покашля.
- Благодаря и на двама ви. Не виждам причина да избързвам с отсъждането по този въпрос. Правосъдието е чакало двайсет години. Може да почака още малко, за да отделя на този сложен казус заслуженото внимание. Ще бъдете уведомени кога ще произнеса присъдата си.
И това беше всичко. Семейство Гарви я изгледаха мрачно, докато Алегзандра Косгроув ги извеждаше от съдебната зала.
- Нямате право да ни причинявате това - изсъска Линда Гарви, когато минаваше покрай Карен. Съпругът й я накара да млъкне, прегърна я през рамото и я побутна да продължи. Карен тръгна редом Със Семпъл, който се бе упътил към изхода.
- Какво ще кажете? - попита тя.
- Мисля, че всичко ще бъде наред. За да не го усуквам излишно, мисля, че тя ще изчака ден-два, за да разбере дали младият господин Гарви ще оцелее.
Карен си пое рязко дъх.
- Звучи безсърдечно.
Семпъл се усмихна иронично.
- И все пак, боя се, че такава е истината.
19.
Карен тъкмо беше излязла от съда на оживената Чеймбърс Стрийт, когато някой я извика по име. Тя се обърна рязко, опитвайки се да види кой вика. Нечия ръка се размаха иззад двама тежко пристъпващи американци с раници на гърба.
- Ей, Карен! - чу се отново викът. А после се появи и глава с черни къдрици, увенчали познато, широко усмихнато лице.
Карен веднага отвърна на усмивката.
- Съни О’Брайън!
Съни заобиколи полюшващите се раници и прегърна Карен.
— Как си ти, по дяволите?
Ирландският й акцент, плътен и силен като чаша „Гинес“, контрастираше с мургавата й кожа, косата й и тъмните очи, които тя дължеше на баща си - ирландец, и майка си, която произхождаше от австралийските аборигени. Съни, чийто нрав отговаряше на кръщелното й име*, изглеждаше във възторг от срещата си с Карен.
* sunny (англ.) — слънчев. — Б. пр.
- Не съм зле - отвърна Карен. И точно сега, огряна от усмивката на Съни, тя казваше истината. - А какво правиш ти в Единбург?
Съни взе Карен под ръка.
— Съставям предложение за научно изследване заедно с двама химици от местния университет. Имах среща с тях и сега се каня да пия едно свястно кафе в „Блек Медсин“. Хайде, зарязвай всичко и тръгвай с мен.
Карен не се нуждаеше от втора покана. Съни беше професор от университета в Дънди, експерт по запалителни материали и експлозиви. Бяха се запознали преди няколко години на парти по случай рождения ден на обща приятелка, което със същия успех можеше да бъде и среща на специалисти по съдебна медицина. За Карен това беше възможност да си създаде някои полезни нови контакти, както и да прекара чудесна вечер. Винаги беше приятно да удариш с един куршум два заека.
Клюкарстваха, докато вървяха по улицата и прекосяваха Саут Бридж на път към кафенето. После, въоръжени с кофеин и сладки с орехи, се разположиха на дървените пейки с високи облегалки близо до задните прозорци. Съни отпи от двойното си еспресо и въздъхна доволно.