- Защо е толкова трудно да откриеш истински хубаво кафе на този наш остров, все пак за правенето му не се изискват познания по ядрена физика? - после, станала внезапно сериозна, тя продължи: - Няма да говоря надълго и нашироко, защото съм уверена, че постоянно ти го казват, но искам да знаеш, че мислех за теб. Не искам да се натрапвам, но искам да ти кажа, когато си готова, когато наистина си готова да общуваш с други хора, с радост бих излязла с теб някоя вечер да хапнем пица.
Карен си каза, че това беше най-милата проява на съчувствие, с която се бе сблъсквала досега.
- Хубаво би било - отвърна тя. - Още не съм съвсем готова, но скоро ще бъда.
- Отлично. Е, какъв е новият кошмар, с който си се заела сега?
- Случаят е интересен, но сложен. Имаме фамилно съвпадение на ДНК проби, свързано с убийство, извършено преди двайсет години.
- В какъв смисъл е сложен?
- Съжалявам, не мога да ти кажа.
- Ох, само събуждаш любопитството ми, Карен.
Карен се засмя.
- Не биваше да казвам нищо. Ами ти?
- О, нали знаеш, както винаги. Анализирам веществени доказателства от пожари. Занимавам се и с някои проучвания на най-новите похвати на терористите при правенето на бомби - тя направи изразителна гримаса. - Обичайните дивотии.
Думите й привлякоха вниманието на Карен. Имаше чувството, че нова кукичка я притегля съблазнително към Гейбриъл Абът и неговата трагична история.
- Това ми напомни нещо - започна тя бавно. - Проявявам интерес към един случай от 1994 година. Малък самолет, който се взривил във въздуха край Галашийлс. Загинали четирима души. Един от тях бил бивш министър за Северна Ирландия, затова предположили, че републиканската армия носи отговорността, въпреки че никой не я е поел официално.
- Спомням си смътно случая - смръщи се Съни. - По онова време готвех докторантура в университета в Дърам. Един от старшите ни преподаватели работеше по тази тема. Така ми се струва, ако става дума за същия случай.
- Стори ми се странно, че никой не е поел отговорността - нито ИРА, нито някоя от отцепилите се групировки. В средата на 90-те години те са били доста активни с бомбените атентати - в Уорингтън, в Манчестър, на лондонските докове - а и не са се стеснявали особено да обявят публично, че заслугите за това са техни.
Съни кимна.
- Разбирам какво имащ предвид. Понякога сякаш се размахват цяла гора от ръце. и всеки вика „аз, аз“, като досадни петгодишни деца. Такова оглушително мълчание би било странно. Но по онова време това не е озадачило никого, така ли?
- Не знам. Просто ми се стори странно.
- Е, да не би разследването да е подновено?
Карен се взираше в ръката си, която бъркаше кафето.
- Не, просто на мен ми се струва, че виждам отражения в дъното на пещерата. Синът на една от жените, загинала при катастрофата, е бил убит преди няколко дни. А може и да не е бил убит, може да е било самоубийство. Но започнах да си задавам въпроси, защото насилствената смърт не се предава по наследство.
Съни изсумтя кисело.
- Ако не живееш в Сирия - каза тя. - Или в демократична република Конго. Или на едно от дузината други места, където животът е по-евтин от пликче чипс, а моите колеги-антрополози отиват, за да разкопават масови гробове - тя вдигна ръка, за да възпре опита на Карен да се намеси. - Но да, разбирам какво имаш предвид. Е, значи работата ти е малко? Сега пък ти се налага да си измисляш нови случаи?
Карен отметна косата от лицето си с нетърпелив жест.
- Напоследък спя малко, Съни. Имам нужда от нещо, което да ангажира мислите ми. Не съм толкова самонадеяна да мисля, че ще успея да открия различен отговор на случай като този, но всичко необичайно е мой хляб насъщен, а тази странност може да е потънала незабелязана в общата шумотевица около случая през 1994.
Съни потупа Карен по ръката и въздъхна.
- Разбира се. Не те упреквам, скъпа. Ти си човекът с опит и успехи в тази област. Значи мислиш, че аз мога да поразпитам тук-там и да ти осигуря материал за размисъл?
- Честно казано, не бях стигнала чак дотам. Този проблем просто си присъства на заден план в ума ми. Вероятно нямаше да предприема нищо по въпроса, ако не те бях срещнала днес. Щастливата случайност - всеки детектив, който се занимава със студени досиета, мечтае за нея.
Съни задъвка бисквитата си и изгледа замислено Карен.
- Добре - каза тя. - Но това си има цена.
- Сигурно. А мога ли да си я позволя?
- Искам да дойдеш в Дънди и да говориш пред моите студенти от най-горния курс за работата на полицията. Независимо от нашите старания, те все още си мислят, че вие работите като ченгетата от телевизионните сериали. Един кисел инспектор и един глуповат сержант, които стигат сами до решението на всеки случай.