- Искаш да кажеш, нещо от рода на мен и Хубавеца в отдела за студени досиета? - Карен не успя да потисне киселата нотка във въпроса си.
Съни се разсмя на глас.
- Точно така, вие сте като Батман и Робин. Но аз по-скоро имах предвид да им обясниш как се процедира при тежки инциденти и мястото на тяхната работа в разследването. Какво ще кажеш?
- Дадено. Но няма да взема със себе си Хубавеца. Не ни трябва да се отказват още от самото начало.
- Не, той не е най-подходящият агитатор за набиране на служители в органите на реда. В такъв случай трябва да ми пратиш на мейла подробности за взрива на самолета, от който се интересуваш, и аз ще видя какво ще изровя. Както казах, ако си спомням правилно, познавам тъкмо човека, към когото трябва да се обърна - Съни допи кафето си и облиза устни. - Точно каквото ми трябваше. Но колкото и да те обичам, трябва да се разделим, защото ще си изпусна влака. Двете се прегърнаха на сбогуване и Карен я изпрати с поглед, когато Съни тръгна забързано по оживения тротоар на Саут Бридж към гарата. Не можеше да реши какво да прави. Можеше да се върне в офиса и да се включи в подреждането по важност на разпитите по случая Тина Макдоналд, но Джейсън беше напълно способен да се справи с това сам. Не й се искаше той да реши, че тя му няма доверие дори за такава проста задача. Докато обмисляше другите възможности, Карен реши да напише съобщение на Джорсал. Много добре познаваше склонността си да занемарява личните си отношения. Ако не организираше скоро среща, намерението постепенно щеше да отиде на заден план в списъка с неща за вършене, после служебните й ангажименти щяха да го изместят от мислите й, и докато се усетеше, щяха да са минали месеци.
За нейна изненада и Джорсал явно нямаше много лични ангажименти, защото отговори веднага. След десет минути двете вече имаха твърда уговорка да се срещнат за вечеря близо до гара Уейвърли, което щеше да бъде удобно за Джорсал, защото тя щеше да пристигне в града с влак. Ободрена от тази перспектива, Карен реши все пак да се върне в офиса. Все щеше да се намери някакъв начин да придвижи случая напред.
20.
Съни се възползва от интернета във влака, колкото и да беше нестабилен, за да проучи някои подробности около приумицата на Карен, както беше започнала да нарича на себе си случая. Така че, докато стигна до офиса си в Дънди, тя вече имаше списък с въпроси за доктор Дейвид Лонгфорд, който междувременно беше станал преподавател по съдебномедицинска химия в Кеймбридж.
След работа тя съчини дълъг имейл, описвайки в него всичко, за което се надяваше той да й помогне. Случаят беше стар; ако беше в състояние да помогне, той трябваше да изрови някои доста стари досиета. Като се има предвид преди колко години се беше случила катастрофата, беше напълно възможно документацията да е само на хартия, или в някаква остаряла форма на дигитално архивиране. Съни се надяваше той да бъде достатъчно заинтригуван от въпросите й, за да се осмели да се изправи пред ИТ-специалистите с молба да извадят данните от старите му дискети.
На другата сутрин, когато включи компютъра си, установи, че не е единствената, която отговаря на делови имейли през нощта.
„Здравей, Съни. Радвам се, че ми писа. Как вървят нещата в студения Север? Ще бъдеш ли на конференцията в Лисабон? Ако ще участваш, мога ли да те убедя да направиш кратка презентация в рамките на организиран от мен семи-нар на тема „Нововъведения в самоделните взривни устройства"?
Признавам, че въпросите ти много ме изненадаха. Не бях се сещал от години за взрива на онзи „Чесна Скайлейн". До- колкото си спомням, в случая нямаше нищо особено освен факта, че взривното устройство беше доста примитивно. По него не можеше да се разпознае кой го е правил и, както ти казваш, никой не пое отговорност. Но аз би трябвало да успея да отворя файловете си. Дигитализи- рахме целия си архив преди няколко години - получихме чудесно дарение от един американски магнат, собственик на фирми за строителни взривове! - така че, ако дигитализирането е извършено както трябва, няма да има проблем. Ще видя какво мога да направя, а после най-добре да поговорим по Скайп, може ли? Ако успееш да отделиш време в четвъртък, аз съм свободен с изключение на една консултация в два следобед. Очаквам с нетърпение да поговорим."
Разговорите по Скайп се бяха превърнали в естествена част от живота на Съни 0’Брайън. Колегите, с които работеше, бяха разпилени по целия свят, но напоследък на учените не им се налагаше да чакат следващата голяма конференция, за да обменят идеи. В наши дни беше лесно да се поддържа работна връзка с колеги със сродни научни интереси, независимо от това къде живееха те. Така че предложението на Дейвид Лонгфорд беше добре дошло. Разговорът очи в очи винаги беше за предпочитане. Карен щеше да бъде доволна. А като се има предвид какво бе преживяла наскоро приятелката й, всичко, което би могло да я ободри, не беше за изпускане.