Дните минаваха, а не се случваше нищо ново. Карен и Джейсън разговаряха със свидетели, чиито спомени за събития отпреди двайсет години не добавяха нищо към вече известното. Обсъждаха съдебномедицинските анализи с лабораторията, но технологичният напредък не предложи никакви нови разкрития. Изпълняваха всички формални изисквания за водене на разследване, което би могло да бъде повлияно само от едно-единствено нещо.
Докато чакаше Колин Семпъл да й се обади, нервите на Карен се опънаха до крайност. Колко време беше необходимо на съдия Абъркромби, за да прецени как е редно да постъпи? Ако адвокатът беше прав и Абъркромби чакаше да види дали Рос Гарви няма да умре и да я отърве от вземането на трудно решение, колко време смяташе да чака тя? Карен се обаждаше всеки ден в болницата, за да разбере какво е състоянието на Гарви.
„Стабилно, но критично“, беше единственият отговор, който получаваше всеки път. Какво означаваше това изобщо?
А после, късно вечерта в четвъртък, Съни се обади.
- Дано не съм ти попречила.
- Не, гледам един след друг епизодите на „Отдел „Убийства“: живот на улицата.“ Винаги си ги пускам, когато ми дойде до гуша от работата - напомнят ми колко по-лошо би могло да бъде.
Съни се засмя.
- Странно, аз нямам подобно усещане, когато гледам „От местопрес-тъплението“. И така, току-що разговарях по Скайп с Дейвид Лонгфорд. Той се е занимавал с катастрофата, анализирал състава на бомбата и така нататък. Оказва се, че инстинктът не те е подвел. Взривното устройство е доста различно от онези, които е имала на въоръжение Ирландската републиканска армия.
- Какво ще рече това?
- Накратко казано, устройството е изключително просто. Съвсем елемен-тарна изработка. А по онова време, когато ИРА се занимава активно с взривове, те са ползвали доста съвременни технологии. Като вземем предвид приходите от обикновена престъпност, търговия с наркотици и даренията, получавани от Америка, те са имали достатъчно пари, за да си позволят качествени експлозиви, „Семтекс“ и други подобни. Електронни таймери. В този случай е нямало нищо подобно. Било чиста проба кухненско производство, но с няколко много отвратителни отлики. Анализаторите открили частици от стомана и разкривени метални сфери сред останките. Което ги кара да предполагат, че е използвана някаква кутия за боя, а към основната смес са добавени сачмени лагери, за да се повиши разрушителността на взрива.
- Гадна работа.
- Но ефикасна. Що се отнася до химическите съставки, нямало много следи, но малкото, което открили, ги накарало да заключат, че става дума за добрия стар натриев хлорат, както и захар със сярна киселина за ускоряване на реакцията. С голяма доза железен окис и алуминиев окис.
- Бъди така добра да ми обясниш как функционира това.
- Навремето е било съвсем лесно да се сдобиеш с натриев хлорат - сега е забранено да се продава, но по времето, за което говорим, е бил използван често като пестицид. Използван е и за избелване на рециклирана хартия. И така, правиш смес от равни съставки натриев хлорат и кристална захар. Добавяш двата метални окиса - алуминиевият е изключително лесен за намиране, той влиза в състава на какво ли не, от препарати против слънчево изгаряне до кит за автомобили, а що се отнася до железния окис, това е чисто и просто ръжда. После наливаш концентрирана сярна киселина в презерватив - повече от един, ако искаш да забавиш реакцията - завързваш ги здраво, поставяш ги върху сместа, слагаш капака на кутията и чакаш.
- Не разбирам за какво е презервативът.
- Изпълнява функциите на примитивен фитил. Киселината бавно разяжда гумата и после запалва химическата смес - и тогава бум, ето ти термит. Гори силно, газовете се разширяват и кутията избухва, пръсвайки късчета на всички страни като шрапнели. Със сачмени лагери в допълнение.
Толкова лесно ли било?
- А сярна киселина можеш да си купиш, без да ти задават въпроси? Просто така, в магазина?
- Можеш да си купиш киселина за батерии, която всъщност е слаб разтвор на сярна киселина. Загряваш я в керамичен съд, докато започне да отделя гъст бял дим, и готово. Но трябва да се внимава. Нали си чувала онова стихче?
- Какво, сега пък за поезия ли говорим?
- По-скоро шеговит куплет: