Заместник-началникът на полицията Саймън Лийс подклаждаше гнева си от мига, в който погледна айпада си, след като се събуди. Сeгa, час и половина по-късно, той приличаше на тенджера под налягане в мига, преди шипящата пара да отвори клапата, изпълвайки кухнята. Чакаше само онази проклета жена да пристигне, за да избухне.
Този път беше преминала границата на позволеното. Беше предизвикала грандиозен гаф, И то такъв, за който той изрично я беше предупредил. Под тлеещия му гняв се обаждаше и скрита наслада, че има пълното право да й друсне едно жестоко конско евангелие.
Отпи от зеления си чай и си погледна часовника. Оставаше още една минута. Тя щеше да закъснее. Винаги закъсняваше. Винаги подчертаваше, че е ангажирана толкова много с работата си, че губи представа от времето. Той имаше достатъчно време да овладее гнева си и да придобие измамно спокоен вид. Отвори айпада си и кликна върху ролевата игра, към която леко се беше пристрастил. Със сигурност беше време да се заеме с укрепването на главната си порта.
Но преди да кликне върху иконката, на вратата се почука. Както обикновено, Пири не изчака да я поканят да влезе. Докато той още се опитваше отчаяно да затвори играта, тя вече беше влязла, прекосила стаята и се беше разположила на стола. Надяваше се да е успял, но когато я погледна, забеляза на лицето й едва забележима усмивка.
- Какво става тук, по дяволите?
Без встъпления, удар право по болното място. Лийс измъкна таблоида от най-горното си чекмедже и го хвърли на масата пред Карен, с първата страница нагоре.
- Предупредих ви за тези изтичания на информация. Предупредих ви изрично да следите какво става в отдела ви. И какво виждам тази сутрин? Настанала е същинска лудница.
Последва кратка пауза, докато Карен разглеждаше вестника.
- Не знам откъде са научили това, но във всеки случай не и от нас.
- А откъде, по дяволите, биха могли да научат?
Карен сви рамене.
От кантората на Колин Семпъл. От секретарката на съдия Абъркромби. От кантората на Алегзандра Косгроув. От някой разсилен в съда. От родителите на Тина Макдоналд. Нямате никакви основания да предполагате, че са получили информацията от мен или от детектив Мъри. Като начало, ние губим най-много от това.
- Нима? Значи не ви вълнува славата, главен инспектор Пири? Едно изти-чане на информация на този етап означава, че вие се сдобивате със славата, че не сте се отказали да търсите убиеца на Тина Макдоналд, а ако всичко се провали, вината няма да бъде ваша, а на системата.
Тя го загледа така, като че ли искаше да го удари. Той чувстваше, че е успял да я притисне. Защо му отне толкова време да се досети, че суетата на професионалист е нейната Ахилесова пета? Почувства как на лицето му се изписва доволна усмивка, но се насили да я потисне. Когато тя проговори, тонът й беше жлъчен.
- Единственото, което ме интересува, е да успявам да изпращам престъпниците в затвора. Убиецът на Тина Макдоналд живее от двайсет години със съзнанието, че му се е разминало. А сега знае, че разполагаме с нещо, което може да ни помогне да стигнем до него. Знае също, че не можем да направим нищичко по въпроса, докато съдията не ни даде зелена светлина. Наистина ли мислите, че той ще стои и ще ни чака да почукаме на вратата му? Можете да ми вярвате, никой не е по-вбесен от мен от това, което се е случило.
Той трябваше да признае, че в казаното от нея има логика. Но все пак вярваше, че тя ще е онази, която ще набере най-много професионален престиж от всичко това. А вече беше сигурен, че именно стремежът към професионален престиж е нейната движеща сила.
- Така твърдите вие - сопна се той, произнасяйки отчетливо всяка дума. - Но аз не мога да приема казаното от вас за гаранция. Трябва да открием кой издава такава информация на пресата. Това не е в интерес на справедливостта, към която уж толкова се стремите. Така че имам намерение да организирам вътрешно разследване за това изтичане на данни.
Тя въздъхна. Той печелеше. Тя беше в неизгодна позиция. Време беше той да нанесе решаващия удар.
- След малко ще дам инструкции на груповия началник главен инспектор Гордън Робсън - тя не можа да скрие стъписването си. Бившият й шеф, който я обичаше толкова малко, колкото и тя - него. Гордън Робсън щеше да вгорчи живота на Пири, Лийс беше готов да заложи на това годишната си заплата. - Той ще разбере истината за тази история.