- Възможно най-бързо - отвърна той. - Колкото повече се бавите, толкова по-засегната ще се чувства тя. Възможно е да ви накара да чакате, но трябва да бъдете там, за да не използва самото ви забавяне като повод да ви обвини в неуважение.
- В съда ли ще бъдете днес? - попита Карен.
- Обаждам се от стаята на адвокатите. Трябва да присъствам на едно изслушване в отсъствие на една от страните, но това не би трябвало да ми отнеме дълго време. Винаги мога да помоля за кратко прекъсване, ако съдията ви повика, докато аз съм още в залата. Стажантката ми е с мен, ще ви изпратя телефонния й номер. Обадете й се, когато пристигнете, и тя ще ме повика. А сега побързайте, главен инспектор Пири.
Карен изгледа мрачно телефона, докато поставяше слушалката на мястото й.
- Като че ли нямам какво друго да правя - измърмори тя и дръпна рязко сакото си от облегалката.
- Какво става, шефе?
- Конско евангелие номер две. Но се опасявам, че съдия Абъркромби ще бъде доста по-страховита от Макарона. Нали ти е ясно, че ако бъда арестувана, удоволствието да работиш по случая остава изцяло за теб?
Семпъл се оказа прав поне в едно отношение. Съдията явно имаше намерение да остави Карен да лапа мухите цял ден. В кафенето на адвокатите я въведе стажантката на Семпъл, скромно двайсет и няколко годишно момиче, чийто акцент издаваше, че е някъде от Външните Хебриди. Трудно би могъл да се намери човек, който да прилича по-малко на „дяволче“ - традиционното прозвище на стажантите-юристи. Само че чашата кафе и парчето маслен сладкиш не подобриха никак настроението на Карен. Дни като тези я тласкаха обратно към навика й да се тъпче със сладкиши. След смъртта на Фил почти бе успяла да се пребори с тази своя слабост. Не съзнателно, а просто защото всичко, което поставяше в устата си, имаше вкус на картон и пепел. Не й беше приятно да го признае, защото пренебрежението към правилата беше нейна принципна позиция, но промяната наистина я накара да се почувства по-добре физически и сега, когато отново започваше да чувства вкуса на храната, не й се искаше да се връща към порочни навици. Тя погледна с копнеж пирамидата от чаени сладки на тезгяха, въздъхна дълбоко и извади лаптопа си. Отдели цял час да преглежда пощата си и да отговаря на писма, но все още никой не я викаше при съдията. Не й оставаше нищо друго, освен да се заеме със случая, който им създаде толкова много неприятности.
Джейсън беше прегледал крайно старателно най-важните показания по случая Тина Макдоналд. Тя можеше да ги препрочете, но имаше чувството, че вече ги е научила наизуст. Бяха прехвърлили някои от повторните разпити на служители от местната полиция, шито се бяха справили чудесно. И все пак единственото несъответствие си оставаше билетът за метрото сред притежанията на една жена, която е страдала от клаустрофобия.
Поради което Карен отново се почувства неудържимо привлечена от странните обстоятелства около смъртта на Гейбриъл Абът и неговата майка. Това не беше нейна работа, но тя сякаш не можеше да пропъди мислите за случая от главата си. Всички случаи, по които работеше, бяха свързани с хора, смазани от скръб. Понякога те не издържаха и се самоубиваха. Но не и двайсет и две години след станалото. Имаше нещо около живота и смъртта на Гейбриъл Абът, което отново и отново привличаше вниманието й. Като че ли, когато съсредоточеше мислите си върху него, собствената й скръб оставаше на заден план, макар и за кратко.
- Ако случаят беше мой, откъде щях да започна? - промърмори тя. Нищо не бива да се приема за истина по подразбиране - това беше първото правило на работата по студени досиета. Трябва да се търси фактическата основа на всеки детайл по случая. Дали даден извод се основава на доказателства или само на предположения?
Да вземем като начало Гейбриъл.
Но тук пред нея се изправи препятствие. Нямаше достъп до файловете с протоколите от разпитите по случая. Единственото нещо, което знаеше, беше че първоначалното предположение за самоубийство било изместено от възможността да става дума за убийство, а после вариантът със самоубийството отново надделял. Ченгетата бяха хора като всички останали - когато едно съвсем просто обяснение се натрапваше и нищо не му противоречеше, в повечето случаи те го приемаха - и в повечето случаи постъпката им беше напълно правилна. Навремето беше работила с бързо издигнал се в професията висшист, чиято основна цел беше да накара всички останали в екипа да се чувстват като тьпанари. Той не преставаше да дрънка за бръснача на Окам*, което според нея беше по-превзет начин да формулираш една истина, известна на всички полицаи. Може пък Уилям от Окам да е бил полицай, но Карен малко се съмняваше в това.